Европейската сонда за проучване на Слънцето (SolO), извършва първото си близко прелитане около Слънцето, преминавайки на разстояние малко над 77 милиона км от него.
Сондата SolO стартира през февруари и е на мисия да разбере какво движи динамичното поведение на нашата звезда. Близкото прелитане около Слънчето, известно като перихелион, поставя сондата между орбитите на Венера и Меркурий.
В следващите години SolO ще се приближи още, като достигне до 43 милиона км от Слънцето. До днес, само пет други мисии са се потопили по-дълбоко във вътрешната Слънчева система: Mariner 10, Helios 1 & 2, Messenger и Parker Solar Probe.
Земята обикаля по орбита на разстояние от средно 149 милиона км от Слънцето.
SolO е кораб на Европейската космическа агенция (ESA), който беше сглобен във Великобритания от аерокосмическата компания Airbus. Изминаха четирите месеца от пускането на сондата, през което време тя премина редица фази на проверка. Инженерите провериха всички системи на сондата и въведоха в експлоатация нейните 10 научни инструмента.
Рутинните операции за пълния набор от бордови експерименти ще се задейства след една година, но магнитометърът на SolO- MAG, е готов и вече работи.
Позициониран в задната част на космическия кораб, MAG усеща магнитните полета, вградени в слънчевия вятър – потокът от заредени частици, идващи от Слънцето.
Инструментът улавя смущения в резултат на големи експлозии на звездата, или изхвърляне на коронална маса – в допълнение към ежедневните вълни и турбуленции, които проследяват структурата на вятъра.
„Включихме се на 24 февруари – вече имаме над 2 милиарда вектори на магнитното поле на Земята. Имаме работещ научен екип, който анализира данните“, казва проф. Тим Хорбъри, главен изследовател на MAG в Imperial College London.
Една от причините инструментът на британската група да се включи толкова рано беше, да започне да характеризира объркващите магнитни полета, генерирани от електрониката в останалата част на космическия кораб. Този сигнал е слаб, но трябва да се изключи от измерванията на Слънцето, за да се обяснят детайлите в данните правилно.
Ранният старт също даде шанса на екипа в Лондон да направи едновременно проучване с магнитометровия инструмент на мисията на ESA, BepiColombo. Тази сонда е на път за Меркурий. Поради това двете мисии бяха в състояние да направят някои паралелни проучвания на слънчевия вятър в относително непосредствена близост една до друга.
Подобно беше и сътрудничеството с американската соларна сонда Parker – но при много по-голямо разстояние от нея. Тази мисия на САЩ е вече в процес на извършване на някои много дълбоки гмуркания покрай Слънцето (на 7 юни мина само на 19 милиона км от звездата).
„Вече сме само един от космическите кораби, които проучват Слънцето“, казва проф. Хорбъри пред BBC News.
Следващото голямо събитие за SolO е облитането на Венера, което ще бъде проведено, така че да помогне да се управлява спиралата на сондата към Слънцето. Това ще се случи в края на декември и трасето на сондата ще мине на около 500 000 км над повърхността на Венера.
Пълната научна дейност на мисията трябва да започне през 2021 г., когато всички 10 инструмента на SolO, ще започнат редовни наблюдения.
„Бях толкова нервен, когато стартирахме“, каза проф. Хорбъри. „Предполагам, че колкото повече знаете за даден проект, толкова повече знаете за нещата, които могат да се объркат. Но Solar Orbiter е там, той работи и ще има фантастичен успех.“
