Подготовката на ExoMars – съвместна мисия на Европейската космическа агенция и Роскосмос, влезе в последния си етап.
През януари 2016 г. трябва да започне първият етап от мисията – полет към Марс на европейския космически апарат Trace Gas Orbiter (TGO). Основната цел на новия проект е отговор на вечния въпрос: имало ли е някога живот на Червената планета?
Орбиталният апарат TGO ще търси в марсианската атмосфера метан – газ, който може да е свидетел на биологични процеси на планетата, тоест на живот. По-рано този парников газ е откриван от друг европейски космически апарат – Mars Express, който отбеляза десет години работа на околомарсианска орбита през юни т.г.
Присъствието на метан в атмосферата на Марс още не може да се смята за достоверно, тъй като той е открит в изключително малки количества, на предела на чувствителността на уредите. Негов източник може да са не само живи организми, но и вулкани (тоест произходът му може да е свързан с геологични процеси), а също и метеорити и комети.
В същото време възможно е в атмосферата на Марс да влиза изкопаем метан, образуван в хода на магмени процеси. Метанът на Марс обаче не може да живее дълго, тъй като се разпада под действието на слънчевите ултравиолетови лъчи за 300 години. Това означава, че ако неговото присъствие бъде потвърдено, някъде на планетата има негов постоянен източник.
Освен търсенето на метан в първия стадий на проекта пред ExoMars стои задачата да провери способността на новата европейска техника да извършва кацане на Червената планета, да се придвижва по нея, да пробива марсианската почва и да събира образци, тоест да отработи ключови технологии за бъдещите марсиански мисии, планирани за 2018 и 2020 г.
Entry, Descent and Landing Demonstrator Module.
За тази цел космическият апарат ще занесе на планетата експерименталния спускаем модул EDM – Entry, Descent and Landing Demonstrator Module („Модул за демонстрация на възможностите за влизане в атмосферата, спускане и кацане”).
Следващият полет, планиран за март 2018 година, предполага кацане на повърхността на планетата на марсоход, способен да пробива на дълбочина 2 метра и да събира образци там, където е възможно да са се съхранили следи от живот.
Кацането на Марс на европейския роувър „Пастьор” (Pasteur) ще бъде осъществено с руска спускаема платформа, която ще носи научна апаратура. Разработваното оборудване е предназначено за изследване на вътрешния строеж, климат и повърхност на планетата.
Марсоходът „Пастьор”. © ESA – AOES Medialab
В проекта ExoMars освен 14-те страни от Европейската космическа агенция и Русия участват още САЩ и Канада. Най-голям паричен принос има Италия, втори по големина финансист на мисията е Великобритания. Извеждането на апарата в Космоса вероятно ще стане с ракета носител „Протон” и ускорителен блок „Бриз-М”. Проектът предвижда и създаването в Русия на наземен научен комплекс на проекта.
Принципно новата технологична задача, която трябва да бъде решена в хода на мисията, е създаването на руско-европейски наземен комплекс за прием на данни и управление на междупланетни мисии.
Източник: Наука и жизнь
