Немски и италиански космолози твърдят, че са успели да открият начин да изучат това, което се случва във вътрешността на черните дупки и да разберат как е устроена вътрешната им структура, става ясно от статия, публикувана в изданието Physical Review Letters.
Черните дупки, възникващи в резултат на гравитационен колапс на масивни звезди, притежават толкова силно привличане, че не може да го преодолее дори светлината. Никакви обекти или излъчване не може да се измъкне от границата на въздействие на черната дупка – така наречения хоризонт на събитията.
Това, което се случва зад хоризонта на събитията, остава тайна и предмет на спорове сред физиците. Повечето учени смятат, че ние принципно не можем да надникнем във вътрешността на черната дупка и да изучим нейната структура, тъй като това ще доведе до изключително неприятно последствие – в такъв случай няма да можем да примирим теорията на относителността на Айнщайн и квантовата механика.
Още повече спорове възниква това, как изглежда и се променя хоризонтът на събитията.
Лоренцо Синдони (Lorenzo Sindoni) от Института за гравитационна физика в Мюленберг (Германия) и негови колеги от Италия твърдят, че ние все пак можем да изчислим микросъстоянията, които възникват край хоризонта на събитията на черната дупка, като използваме две нетрадиционни теории, описващи поведението на материята на квантово ниво – квантовата теория на полето (GFT) и примковата квантова гравитация (LQG).
Тези две теории предизвикват много въпроси сред физиците, особено сред привържениците на теорията на струните.
Както твърдят учените, тези две теории им помогнали да изчислят как се държи черната дупка от гледна точка на термодинамиката, и да получат формулите, изведени от Стивън Хокинг преди няколко десетилетия при описание на това, как ентропията, пораждана от черната дупка, се съотнася с площта на повърхността на нейния хоризонт на събитията.
Материята във вътрешността на черната дупка, както смятат авторите, ще се държи като специфична квантова течност, чието поведение може да се изчисли, като се знаят свойствата на една от квантовите частици, от които тя е съставена.
Подобна природа на черната дупка и връзката между площта на нейния хоризонт на събитията и ентропията според Синдони се явява сериозен аргумент в полза на така наречените холографски теории и тяхното устройство, които гласят, че черните дупки, а възможно – и Вселената, представляват не триизмерни, а двуизмерни обекти.
