Нобелов лауреат и черна дъска в ЦЕРН са всичко, от което имате нужда, за да обясните фундаменталната физика на Вселената.
Най-малкото това е нещото, в което ни убеди Франсоа Енглер по време на неговото посещение в ЦЕРН миналата седмица.
Енглер раздели Нобеловата награда за физика през 2013 г. с Питър Хигс „за теоретичното откритие на механизма, който спомага за нашето разбиране за произхода на масите на субатомните частици“.
Във видеото по-долу той обяснява как заедно с Питър Хигс манипулирали уравненията, съдържащи математическа конструкция, наречена скаларно поле, за да предскажат съществуването на полето на Брут-Енглер-Хигс. Според Енглер уравнението, описващо този механизъм, е построено от две части.
Едната част съдържа скаларни полета; другата част съдържа калибровъчни полета. Енглер обяснява, че големият проблем на физиката на елементарните частици през 60-те години на миналия век е да се намери такова поле, което има маса.
Решаването на този проблем – как калибровъчно поле може да има маса – би помогнало да се обяснят други въпроси във физиката, като например как математически да се опишат силните и слабите взаимодействия в атомните ядра.
Но Енглер казва, че не може просто да се добави маса към калибровъчното поле. То се нуждае от друг теоретически подход. Ключът е да се добави нова част – ново скаларно поле – към уравнението, описващо механизма на масата. Част от това ново скаларно поле може да бъде математически опростена.
Това, което се получава след алгебричните манипулации, е условие, което описва нарастването „кондензат, който се разпространява в цялата Вселена“. Тогава взаимодействието между кондензата и друга част от уравнението, може да бъде обобщена, казва Енглер, за да даде маса на елементарните частици.
Фасулска работа! Easy peasy!
„Аз знам, че това е твърде абстрактно – казва скромно Енглер в своето обяснение. – Но ако имам две минути (да го обясня), трудно мога да направя много повече!“
