С помощта на космическия телескоп „Хъбъл“ астрономи хвърлиха светлина върху един скорошен етап от историята на Андромеда – галактиката, съседна на нашия Млечен път.

Използвайки данни от наблюдения на звездите в Андромеда, събрани от „Хъбъл“, изследователски екип е установил, че темпът на образуване на нови звезди в спиралната галактика рязко е намалял през последните 40 милиона години.

Учените са открили и допълнителни доказателства, че виновник за това може да е една от съседните на Андромеда галактики – по-малката M32.

„Не можем да твърдим със сигурност, че наблюдаваме спад в звездообразуването заради M32. Но тя е съвсем наблизо и определено е най-вероятният заподозрян“, обяснява Тобин Уайнър от Вашингтонския университет.

От предишни проучвания астрономите знаят, че преди около 2 млрд. години в Андромеда е имало бум на звездообразуване. Вероятно в резултат на сблъсък с неизвестна галактика.

Те също така са наясно, че оттогава темповете на формиране на звезди са се забавили. Това, което не знаеха, е колко бързо се е случило това забавяне.

Ако успеят да го установят, ще могат да запълнят някои празнини в историята на Андромеда.

На разстояние от 2,5 милиона светлинни години Андромеда е достатъчно близо до Земята, за да може телескопът „Хъбъл“ да измери нейните звезди.

През последните няколко години „Хъбъл“ е провел две големи проучвания на галактиката

Въпреки че телескопът може да различи само звезди, по-ярки от нашето Слънце, тези две изследвания все пак са предоставили на Уайнър и колегите му обобщена информация за 200 милиона звезди, покриващи две трети от диска на Андромеда.

Уайнър и неговият екип разделят това огромно пространство на мрежа от квадрати, всеки с размер 300 светлинни години.

Те реконструират историята на всеки квадрат, като изучават цветовете на звездите в него.

Например, квадрат, съдържащ множество ярки сини звезди, вероятно наскоро е преживял активно звездообразуване, тъй като сините звезди обикновено са по-млади.

От друга страна, ако в даден квадрат има само по-малки, червени звезди, знаем, че те са по-дълголетни и стари. Това означава, че в този участък вероятно не е имало много новородени звезди.

Астрономите са картографирали забавянето на звездообразуването

Преди около 500 милиона години Андромеда е превръщала в новородени звезди маса газ и прах, еквивалентна на масата на нашето Слънце, всяка година.

С течение на милионите години този темп е намалявал. Преди около 40 милиона години той е бил около половин слънчева маса годишно. След това рязко се е забавил.

Днес той е около една пета от слънчевата маса на година.

Любопитното е, че те откриват, че забавянето на звездообразуването в Андромеда е особено изразено в една конкретна страна на галактиката, като е започнало преди около 60 милиона години.

Астрономите знаят, че тази страна на Андромеда е най-близо до друга галактика: M32.

От известно време астрономите наблюдават с подозрение галактиката M32.

Тя се намира само на 16 000 светлинни години от Андромеда (чието официално название е M31) и изглежда като остатъчно ядро на спирална галактика, която е загубила ръкавите си.

Възможно е това всъщност да е последствие от сблъсък на M32 с по-големия ѝ съсед. Макар и да не е потвърдено, забавянето в Андромеда носи белезите на този сблъсък.

Може би няма да се наложи да чакаме дълго за отговори.

Точно както „Хъбъл“ може да наблюдава звездите на Андромеда, същото ще може да прави и космическият телескоп „Нанси Грейс Роман“, чието изстрелване е планирано за края на август.

През следващите години „Роман“ ще може да измери дори по-голяма част от Андромеда, отколкото „Хъбъл“.