Диамантени дъждове, морета и дори „диамантсберги“ (като земните айсберги) може би плават в атмосферите на Юпитер и Сатурн, съобщава ново изследване.
И не само там – Нептун и Уран също се явяват потенциални големи диамантени мини.
С други думи, почти всички гигантски планети в Слънчевата система може да са място, където скъпоценните камъни не са нещо по-различно от леда на Земята.
Учените говорят за диаманти на Уран и Нептун от трийсет години. Атмосферни модели показват, че и температурата, и налягането там са подходящи, за да се превърне въглеродът в диамантената си форма. Но с Юпитер и Сатурн не всичко беше толкова ясно.
Мона Делицки от компанията California Specialty Engineering и колегите й съвместили всички налични днес данни за атмосферите на Юпитер и Сатурн и стигнали до извода, че и там „диамантеното небе“ може да е не само на думи.
Изследователите смятат, че мълниите на Сатурн в горните слоеве на атмосферата периодично разлагат метана, пораждайки въглерод и съответните „дъждове“ от сажди. Със спускането на тези сажди през атмосферата в дълбочината на газовия гигант налягането и температурата растат до прагови стойности и постепенно частиците сажди стават елмази, които продължават да се увеличават през пътешествието си по газовата обвивка.
Интересно е, че според изчисленията се получава, че техният ръст може да продължи до точката, в която те може да се нарекат вече не диаманти, а диамантсберги (diamondbergs) – толкова големи могат да станат такива обекти.
Но историята не свършва дотук. При отсъствието на „Титаници“ айсбергите рано или късно ги очаква участта да се разтопят и диамантсбергите на Сатурн също постепенно се спускат в области, нагрети до 8000 К – по-горещи, отколкото повърхността на Слънцето. Налягането там достига стойности, 5 милиона пъти по-високи, отколкото на Земята.
И тук започва най-интересното, а именно топенето на диамантите. Следователно теоретично някъде в дълбините на Сатурн съществуват в буквалния смисъл диамантени морета.
Разбира се, не всички са съгласни с тази доста екзотична картина. Изчисленията са верни, твърдят специалистите, но това, че диамантите могат да съществуват в толкова необичайни форми, още не означава, че там ги има. Тоест открит остава въпросът могат ли ядрата на бъдещите диаманти след образуването да нараснат до по-големи обекти. Да, те може да плават в недрата на Юпитер и Сатурн. Но способни ли са да попаднат там, ако не достигнат необходимите габарити?
В последните години експериментална техника на Земята се е добрала доста близо до налягането и температурата, характеризиращи вътрешността на Сатурн. Затова е възможно скоро ситуацията да се проясни докрай.
Отчет за изследването е представен на 45-ата среща на планетолозите от Американското астрономическо общество в Денвър, Колорадо.
Източник: NewScientist
