Норвежки изследователи твърдят, че са наясно с еволюционната история на „задния отвор“.
Екип норвежки учени са установили два набора гени, които съответно отговарят за това, че някои същества притежават напълно функциониращ анус, докато други – само „преходен стадий“ на този орган.
Резултатите от научната работа обясняват също така, защо някои същества (като червеите приапулиди) имат храносмилателна система, подобна на човешката, дори независимо че разликата между тези два вида е огромна.
Биолозите Андреас Хейнол и Чема Мартин-Дуран от университета в Берген са изучавали много години как влияят гените върху развитието на съществата.
„Учените са обръщали внимание на различни органи и системи, например на нервната система, на мозъка, но аналното отверстие е пренебрегвано незаслужено – смята Хейнол. – А междувременно е много важно да се разбере как измененията на молекулярно ниво в процеса на еволюция са довели до формирането на тази част от стомашно-чревния тракт.“
Изследването, подробно описано в изданието Zoologischer Anzeiger, помогнало да се идентифицират генетичните клъстери, известни като Brachyury и ParaHox. Те имат решаващо значение за развитието на задния отвор. При всички животни, имащи анус, тези гени почти равномерно се експресират в тъкани, заобикалящи задния отвор.
Резултатите показали, че анусът се явява един от най-важните органи на тялото, тъй като помага на работата на нашата храносмилателна система. Но не при всички животни строежът му е еднакъв.
При някои същества този орган е представен от съвсем примитивна версия, при други – от някакъв „преходен стадий“, а при трети този орган е многофункционален. Морската краставица Parastichopus tremulus например не само се изпражнява чрез ануса, но и диша чрез него, а още един вид – Parastichopus californicus – с негова помощ се храни.
Животните, при които присъства сложен функциониращ анус, обикновено се явяват по-големи същества, те могат да изядат повече храна и да достигнат големи размери.
Опитът да се разбере как и защо се развива анусът при различните видове, се усложнява още и с това, че при някои групи животни той може ту да се появява, ту да изчезва. Това се случва например при плоските червеи. При някои от тях анусите дори са няколко.
Въпросното изследване в голяма степен се опира на резултатите от предишно изследване, чиято цел е била установяването на гени, експресирани в хода на развитието на стомашно-чревния тракт и ануса на червеите приапулиди. Учените били доста удивени, когато открили, че не само при червеите, но и при човека, рибите, жабите много други животни същите клъстери гени са въвлечени в този процес.
Това свидетелства, че формирането на храносмилателна система (включително при човека) е започнало доста по-рано, отколкото е прието да се смята – вероятно преди около 500 млн. години.
Сега учените провеждат други изследвания, за да разберат може ли анусът да се развива независимо, но по сходен начин едновременно при няколко групи животни.
