Смята се, че трудното детство оставя отпечатък върху целия останал живот и това се отнася не само до психологията, но и до физиологията. Стресът, нередовното и неправилно хранене, болестите, нездравата обстановка, в която расте детето, са свързани с проблеми със сърцето, душевни разстройства и отслабване на когнитивните функции, които впоследствие се проявяват по-рано и ще бъдат изразени по-силно.
Резултатите от изследването на учените от Медицинския център на университета „Ръш” в Чикаго обаче са в разрез с тази гледна точка. Заедно с техни колеги от други американски вузове те анализирали как се променят когнитивните функции при по-възрастните хора. В изследването взели участие над 6000 жители от Чикаго на средна възраст 72 години, 62% от тях били афроамериканци.
В продължение на 16 години на всеки три години те преминавали тестове за когнитивни функции. Получените резултати били съпоставяни с детайли от тяхната биография и особено внимание било отделяно на детството – какво е било финансовото положение на семейството, колко често са боледували като деца, каква е била психологическата обстановка в дома, често ли например са си играели с тях и са им разказвали приказки и т.н.
Резултатите удивили изследователите. 5,8% от участниците в експеримента заявили, че през детството си често се налагало да „стягат колана”, тъй като не им достигала храна, но при същите тези 5,8% мозъчните функции се влошавали по-бавно, отколкото при другите. Средно техните резултати били с една трета по-добри от тези, които в детството си не били изпитвали проблеми с прехраната. Още 8,4% като деца тежали по-малко от връстниците си – те също имали по-малко проблеми с когнитивните функции в сравнение с тези, които в ранна възраст имали нормално тегло или били по-пълни. Получавало се така, че гладуването им помогнали да запазят функциите на мозъка си на старини.
Както пишат изследователите в сп. Neurology, това може да се обясни по различен начин. От една страна, всички знаят, че ограниченията в калориите изобщо се оказва благоприятно на здравето: ако искате да живеете по-дълго, яжте по-малко. Възможно е и в този случай да се получава нещо подобно, когато недостигът на калории помага на мозъка да се съхрани. От друга страна, може да се предположи, че тези, които гладували в детството си и доживели до 75 години, изобщо се отличават с по-голяма устойчивост към стареенето. Възможно е техните по-малко приспособени връстници, които гладували в детството заедно с тях, просто да не са доживели до тази възраст. Ограничаването на калориите в този случай нямат нищо общо, просто тези хора имат по-висока устойчивост към стрес.
При останалите 38%, които били от европеидната раса, такава закономерност между гладуването и запазването на мозъчните функции не била открита. Тук според специалистите просто липсва достатъчно статистика – сред белите жители на Чикаго, попаднали в полезрението на учените, почти нямало такива, които да са били подложени на лишения в детството.
Източник: American Academy of Neurology
