Носталгията грее душата. Колкото и да е странно, това е вярно не само в преносен смисъл. Спомените за отдавна отминали дни може да ни накарат да се почувстваме стоплени и физически, показва експеримент на учени от университета в Саутхемптън.
В изследване, публикувано в сп. Emotion, е изучено влиянието на носталгичните спомени върху нашите физически реакции – възприемането на студ и топлина. Експериментът се състоял от няколко етапа.
Като начало участниците трябвало да записват носталгичните си чувства и спомени, възникващи спонтанно, в продължение на 30 дни. Станало ясно, че самите спомени изникват по-често и се задържат по-дълго в по-студени дни. Във втория опит участниците били разположени в три стаи – по-хладна (200С), комфортна (240С) и топла (280С) и били запитани за предмета на техните спомени и усещания. Доброволците от комфортната и топлата стая не се различавали едни от други, а тези от хладната по-често се предавали на приятни спомени за миналото.
След това всички били приканени да предположат температурата в помещенията. Тези, които изпитвали носталгия, възприемали температурата като по-висока, отколкото била тя всъщност. Аналогично доброволците трябвало да държат ръцете си в студена вода толкова, колкото са способни да издържат. Ако в това време се активирали носталгични спомени, те държали ръцете си в във водата по-дълго от другите.
„Носталгията се преживява често и всичко, което знаехме досега, е, че е способна да поддържа определен психически комфорт – казва д-р Тим Вилдшут, преподавател в университета на Саутхемптън и съавтор на изследването. – Но сега нашите изследвания показват, че носталгията изпълнява хомеостатична функция и позволява на организма да моделира телесното състояние за сметка на менталните преживявания. Възможно е да се окаже, че носталгията е способна да повиши нашата адаптация към други видове физически дискомфорт освен ниските температури.”
Източник: CNews R&D
