Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Господи! Нима си програмист?!

25 януари 2015 г. в 00:05
Последно: 25 януари 2015 г. в 10:31

Набира популярност теорията, според която нашият свят е компютърна симулация.

Колкото по-всеобхватен, широк и дълбок става интернет, толкова повече виртуалният свят започва да прилича на този, който ни заобикаля. Или поне се разширява точно като Вселената.

Затова вероятно не е случайно, че именно в интернет се ползва с небивала популярност идеята, разпространявана от Джим Елвидж – специалист по цифрови технологии, квантов физик и автор на книгата с гръмкото заглавие „Вселената – разгадана“ (The Universe – Solved).

Матрицата, в която живеем

Елвидж наистина смята, че е разгадал същността на света и че Вселената е продукт на компютърно моделиране. Симулация. И в основата ѝ е информация, данни.

От тях, според Елвидж, е изтъкано и нашето съзнание, което се ражда далеч не в мозъка. Мозъкът дори не е хранилище на съзнанието, а само интерфейс, благодарение на който ние участваме в симулацията, обработваме информацията и обменяме данни с някакъв вселенски сървър. Там се отправят и душите – също информация, формирайки сегмент, който преди се е наричал задгробен живот.

Смъртта в представите на Елвидж далеч не е страшна. Тя е само край на симулацията. Или дори временното ѝ прекъсване, съпровождано от преместването на душата – тоест информационния пакет – на сървъра.

Ученият вярва в реинкарнацията, обяснявайки я с пренос на информация, натрупана от един „симулатор“, в друг. Той вярва в интуицията и ясновидството, които според него се основават на достъп до вселенския сървър – възможност да се „даунлоуднат“ от него търсени сведения. Като от интернет.

Материя няма – само пустота

Джим Елвидж уверява, че околните обекти само ни изглеждат реални. Всъщност ги няма – има само пустота. Има само информация за това, че обектите съществуват – информацията, която получаваме чрез мозъка и сетивните органи.

Материята е обективна реалност, дадена ни в усещанията – гласи определението. Но усещанията могат да се моделират, възразява ученият. Тоест може да се моделира и обективна реалност, и в края на краищата – материята.

Обектът става „реален“ само когато някой го наблюдава – смята Елвидж. И дълбокомъдрено добавя: „Бъдещите изследвания в областта на елементарните частици ще доведат до разбирането, че зад всичко, което ни заобикаля, се крие някакъв код, аналогичен на бинарния код на компютърните програми… Теорията на цифровата реалност може да послужи за универсален ключ към теорията на всичко, която отдавна търсят учените.“

Фантастика, но доста научна

Идеите на Елвидж, разбира се, привличат аналогии. Но те далеч не са оригинални и се различават от многобройните предишни само с по-съвременните термини.

И преди мнозина са намеквали за съществуването на някакъв вселенски сървър, но са го наричали иначе – енерго-информационно поле на Вселената. И там са поставяли и задгробния свят, и цялата натрупана информация – за всяко събитие и дори за бъдещето.

Само дето доказването, че то съществува, нито тогава, нито сега се получава. Всички доводи са не повече от думи и с нищо неподкрепени фантазии. Макар че „фантазира“ не само Елвидж, но и други по-сериозни учени.

Компютър с размер на Вселена

Ето например Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт отдавна си е задал въпроса: какъв е пределният размер на компютъра? И си е отговорил сам.

Очевидно, че най-голямо и най-мощно ще бъде устройство, в което са задействани всички частици във Вселената. А те – протони, неутрони, електрони и прочие – според изчисленията на учения са някъде 1090.

И ако тези частици са били впрегнати в работа от момента на Големия взрив, то вече са извършили 10120 логически операции. Това е толкова много, че е невъзможно дори да си го представим.

За сравнение – всички компютри за времето на своето съществуване са произвели по-малко от 1030 операции. А цялата информация за човека с неговите многобройни индивидуални чудеса е записана на около 1025 бита.

И тук Лойд – доста преди Елвидж – е помислил: ами ако Вселената е нечий компютър? Тогава всичко в нея, включително и ние, е част от изчислителния процес. Или негов продукт… Значи някъде трябва да има и Програмист.

Лойд смята, че ние все пак съществуваме реално, както и заобикалящият ни свят. Съществуваме благодарение на вселенския компютър, който е програмиран така, че да създава сложни структури, включително живи същества. Компютърната програма, разбира се, не е задължително да е много дълга.

В 2D холограма ли живеем

Експерименти, в резултат на които е възможно да бъде изяснено дали нашият свят е холограма, или не, се е опитал да направи един от първооткривателите на тъмната енергия – Крейг Хоган, директор на центъра по квантова астрофизика в лабораторията „Ферми“.

Ученият представя Вселената във вид на сфера, чиято повърхност е покрита с мънички пиксели. Всеки представлява единица информация – бит. А това, което е вътре, е създаваната от тях холограма.

Изследователят смята да докаже това, като търси в тъканта на пространство-времето елементи, формиращи холографската „картинка“.

Холографската Вселена

Според вълновата теория на реалността на физика Дейвид Бом и неврохирурга Карл Прибрам мозъкът също работи на холографски принцип.

Триизмерното изображение на обекта възниква в пространството, например ако се освети с лазер изображение на плоскостта.

„Ето така и нашият мозък конструира картината на околния свят под въздействието на някакво външно излъчване“, обяснява Прибрам, също подразбирайки съществуването на компютърна програма, реализирана в света. Тя всъщност и определя какво и къде да „освети“.

Разбира се, да се приеме холографската същност на Вселената, може, като се разреши парадокс, наблюдаван експериментално – елементарните частици са способни мигновено да обменят информация на всякакво разстояние – дори на милиони светлинни години.

Тоест, въпреки Айнщайн, осъществяват взаимодействие със свръхсветлинна скорост, преодолявайки времевата бариера. Така холограмата престава да бъде чудо, тъй като всеки неин участък съдържа информация за цялото – за цялата Вселена.

А смятайки, че Вселената е продукт на компютърно моделиране, може да се обяснят различните странности, които се случват в нея. Например НЛО. Или тайнствените радиосигнали, идващи отникъде. Това са просто бъгове в програмата.

Извод: Бог живее в друга Вселена

Логиката подсказва: ако Създател все пак съществува, то едва ли трябва да го търсим в нашата Вселена. Не може той да се намира в създадената от него холограма или програма. Излиза, че вселените са много.

И мнозина съвременни физици, разбира се, не се съмняват в това.

Категории на статията:
Загадки