Господин Никой

Според Карлос Кастанеда представата, че сме свободни, е илюзия и абсурдност.

Той разяснява, че здравият човешки разум ни мами, защото възприятието ни позволява да познаем част от истината. Нужно е да има нещо повече от това, че пребиваваме на Земята, повече от яденето и размножаването.

Логиката е споразумение, до което сме достигнали след един продължителен възпитателен процес, който ни натрапва Егото.

Увереността в това, което „е“ около нас, е единствен аргумент за истинността на същото това „е“. Убедени сме, че всичко това функционира и има своето материално проявление в илюзорния ни триизмерен свят. Напълно забравяме търсенето извън рамката на сетивността.

Изглежда, новите технологии създават повече проблеми, отколкото решават. Медицината има значителен напредък в технологиите, но здравето не се подобрява. Да се замислим и да променим светогледа си като цяло, е крайъгълен камък. Мнозина все още търсят подходящото парченце, за да оправят първо него.

И достигат до отегчение от търсенето! Този свят ли желаем? В този свят ли е добре да раждаме, работим? Ако отговора е Не, защо търпим това? Ние сме тези, които го превърнахме в това, което Е! И в наша власт е да го променим. Като започнем от себе си – от осъзнаването, че всички сме едно цяло:

Цялото е Ум. Светът е ментален (първи принцип на Хермес)

В този принцип се крие една основна истина, която ние сякаш не желаем да приемем Всички сме едно… Неразделно цяло с различни проявления. Един-Е-Ние… Без пространство и време… Защото те са също част от мисловността и Цялото.

Cogito, ergo sum… Мисля, следователно съм!

Всичко е Тук и Сега. Всичко е вече преживяно… Но това преживяно може да бъде променяно. И тогава отново ще СТЕ, отново ще съществувате, но в нова паралелна реалност на когиталността (от сogito – мисля), която вие сами сте си изградили.

Чрез филма „Господин Никой“ се осъзнава, че светът, който виждаме, е само един от многото, а загадките на съществуването Тук и Сега са по-скоро в сферата на вероятностите. Вероятности, които зависят от нашия собствен избор.

И както твърди Теория от Когиталността, тези вероятности са променими. Можем да трансформираме и миналото, и бъдещето си. Всичко е резултат от избора, който правим във всеки момент от нашето съществуване. Винаги ли това са верните избори?

ДА… Защото това е опитност, която ни предизвиква да търсим отново и отново. В други паралелни реалности търсим нови и нови промени, които да дадат все повече преживявания на Цялото, което сме. Това ни изважда извън рамките на илюзорния ни триизмерен свят. И ни кара отново да търсим…

А „който търси – намира” онова, което търси… Приятно препускане в дебрите на „пътуващия във времето“.

Това е нещо като да не си настроил съответната честота на радиото. Въпреки че стотици станции излъчват своя сигнал, никой не е в състояние да приеме определена честота без подходящо устройство за декодиране.

Нашите тела и сетивност всъщност приемат тази реалност, с която сме се слели. Ето защо не сме в състояние да „видим” честотни обекти от други реалности. Скокът във времето е всъщност способността да се „пренастроиш към друга честота“, а не физическо „пътуване във времето“.

Точно както настройваме радиостанция. Така ние хем сме тук, хем сме в хиляди други паралелни реалности, преживяващи „ съответното настояще“ от различен ъгъл, избор и перспектива…

Една възможна гледна точка, която отваря вратата към собствения избор,

са семинарите Когиталност – всичко, което Е!