Съкровената тайна на природата. Ефектът на кухите структури

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Хермина Тот
  • 16 май 2015 г. в 00:05 Последна промяна:
    29 октомври 2015 г. в 12:38

В началото на 80-те години ентомологът Виктор Гребенников изучавал живота на дивите пчели. Без сам да очаква, той открил ефекта на кухите структури – ЕКС.

Гребенников установил, че клетъчният строеж на восъчните жилища на насекомите създава около гнездата силово поле с неизвестна природа, което не се регистрирало с никакви уреди.

Химическият анализ на восъка също не дал резултати. Но това поле се усещало от човешките ръце. Хората усещали по дланите си, протегнати над пчелните гнезда, ту топлина, ту прохладен ветрец.

На едни ръцете им „натежавали“, на други сякаш се издигали нагоре, на някои ръцете им изтръпвали, потрепвали мускулите им, виел им се свят.

Тогава ентомологът решил да подложи на въздействието на ЕКС различни видове организми – почвени сапрофитни бактерии, дрожди, пшенични зародиши, пчели листорези, бели мишки.

Резултатите се оказали невероятни – в зоната на действие на тайнственото поле размножаването на микроорганизми се потискало, зърната прораствали по-зле, ларвите на пчелите започвали да светят, възрастните пчели листорези завършвали сезона на опрашване с две седмици по-рано в сравнение с необлъчените си събратя.

Бил установен и по-интересен факт – ЕКС не се екранирал от нищо, дори от дебел слой метал. А ако източникът на полето се премахнел, фантомната му следа и ефектът на въздействието му върху околната среда се съхранявали още около месец.

В зоната на неговото действие механичните часовници показвали неточно време. Виктор Гребенников публикувал наблюденията си в „Сибирском вестнике сельхознауки“ (№ 8, 1984 г.). Изследването му останало без внимание и ентомологът продължил изследванията сам.

В хода на бъдещите изследвания ученият открил ритмична ЕКС структура на хитиновите обвивки на много насекоми. Тя се оказала много ясна, имаща клетъчен строеж, а главното – не била необходима нито за аеродинамиката, нито за стабилността на крилата на пеперудите и бръмбарите, нито пък за украса.

Гребенников открил тайната по-късно, когато под микроскоп с 800-кратно увеличение поставил люспа от обвивката на един бръмбар, а след това решил да постави отгоре втора.

„Детайлът избяга от пинсетата, увисвайки за няколко секунди във въздуха над този, който беше на поставката на микроскопа, преобърна се и чак тогава бързо и рязко падна на масата.“

Гребенников бил озадачен от видяното. Като дошъл на себе си, ученият привързал няколко хитинови люспи, но не успял веднага, а чак когато ги разположил вертикално. Получило се нещо като многослоен хитинов блок. Той го поставил на масата.

И започнали чудеса… Върху него не можел да падне дори канцеларски кламер – нещо го изхвърляло нагоре, а след това настрани. Като продължил да експериментира, ентомологът принудително прикрепил кламера отгоре и той… за няколко секунди изчезнал от погледа!

Откриването на антигравитационните сили

За многото години изследвания с кухите структури, Гребенников разучил разнообразните им свойства при различни видове насекоми, но едва с времето успял да открие, че при отделни видове те могат да създават антигравитационни сили и да правят предметите невидими.

След известно време ученият решил да опита да построи на основата на биоантигравитацията летателен апарат – гравитоплан. Устройството на учения приличало по-скоро на ступа, отколкото на летателен апарат, но този факт по никакъв начин не повлиял на процеса на изследвания.

Извършвайки въздушни екскурзии със своето творение, Гребенников се сблъскал с новите свойства на ЕКС и създадения на негова основа летателен апарат. Оказало се, че той е почти невидим от земята – дори при  нисък полет той почти не хвърлял сянка. Хората, наблюдаващи движението на гравитоплана отстрани, виждали на негово място или светла топка, или диск, или някакво облаче с ярки краища.

Гребенников решил да вземе със себе си фотоапарат по време на полета. Но не успял да го използва по предназначение – обективът не се затварял и филмът се оказал осветен. Освен проблемите с апарата часовникът на ентомолога ту избързвал, ту изоставал, но към края на полета неизменно бил 100% точен.

Гребенников се замислил: ако в проявлението са задействани не само гравитационните сили, но и времето, то гравитопланът можело да не е безопасен както за самия пилот, така и за околните. Този извод се потвърждавал от чудните произшествия с насекоми, които той вземал в стъклени епруветки по време на въздушните си пътешествия – те просто… изчезвали безследно!

Един път епруветката в джоба му се разбила на малки парченца, без да останат никакви части от самите насекоми, друг път в стъклото се образувала овална дупка с кафяви, сякаш хитинови краища, която виждате на снимката вляво.

Експериментирайки със себе си, Гребенников силно си увредил зрението, неведнъж подлагайки се на невероятен риск. Но безстрашният учен, преминал на младини през сталинския ГУЛАГ, продължавал експериментите, без да има на разположение никаква сериозна материална база.

Задълбочавайки се в своя експеримент, ентомологът решил, че е дошло време с изучаването на феномена да се заеме „истинската“ наука – и подал заявление за откритието. Отговорът, който получил, както пише Михаил Речкин в книгата си „Сибир спасява човечеството!?“, може да бъде христоматиен пример на чиновническия бюрократизъм:

„По дадената заявка за откритие по-нататъшната кореспонденция с вас е нецелесъобразна.“

Никой дори не се опитал да вникне в същината на работата на Гребенников и да се срещне с него. Освен това ученият нееднократно предлагал на най-различни сериозни институти да се заемат с изучаването на ефекта на кухите структури. И получавал приблизителни отговори.

Единственото, което успял да постигне изследователят, е да издаде в голям тираж книгата „Моят свят“, в която разказвал за своите изследвания в областта на ефекта на кухите структури. Така, без да привлече внимание към своите изследвания, Гребенников напуснал този свят през 2001 година. Експериментите на учения с прости модели на кухи структури, които можете да си направите с подръчни средства, можете да откриете тук.

Категории на статиите:
Загадки · Когиталност · Отвъд науката

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори