Гранд каньон се оказа не така древен

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Според нови данни аризонският Гранд каньон се е образувал не преди от 70 млн. години, както твърдят предишни изследвания, а преди 5-6 милиона, когато са се обединили по-стари и къси каньони.

Тази хипотеза позволила да се съгласуват противоречивите резултати от изследванията, които наскоро съживили вековния спор.

Геолозите са съгласни, че цветните скали, от които са образувани стените на каньона, са много древни – някои от тях са на 1,8 млрд. години. Спорът бил за друго – кога именно река Колорадо е започнала да си проправя път през тези слоести скали, формирайки пропастта, около която днес се тълпят туристите.

Повечето специалисти и преди смятаха, че каньонът се е образувал преди приблизително 5-6 млн. г., но в последните години се появиха доказателства, че той е на десетки милиони години.

Датирането на формирането на каньона е извършено с геохимични методи, измерващи изменението на температурите на скалите в продължение на дълго време. Колкото по-надълбоко е материалът, толкова е по-топъл. С приближаването към повърхността поради ерозия породите изстиват.

Проследяването на температурната история става по зърна от апатит. Например разпадът на радиоактивния уран в апатита води до образуването на хелиеви атоми, които се разсейват из минерала в зависимост от това колко гореща е породата.

През 2012 година геолозите Ребека Флауърс от Колорадския университет в Боулдър и Кенет Фарли от Калифорнийския технологичен институт с помощта на този и други методи стигнали до заключението, че редица открити породи в някои части на каньона са изстинали преди 70 млн. години. С други думи, от приблизително толкова време те се намират на повърхността.

Геологът Карл Карлстром от университета на Ню Мексико и колегите му се възползвали от хелиевия метод и от други начини за датиране и изучили породите от различни места на Гранд каньон. Те изяснили, че два отрязъка близо до средата на каньона наистина са много древни – в източната част – на 15–25 млн. г., и по-далече по течението на реката – на 50–70 млн.

В същото време два други сегмента – от Мраморния каньон (най-далечния участък от изучаваните) и най-западната част от Гранд каньон – са били изрязани сравнително скоро. „Всеки сегмент има своя история и своя възраст и те са се съединили в Гранд каньон, на дъното на който тече Колорадо, преди 5-6 млн. години“, отбелязва Карлтстром.

И все пак последната дума още не е казана. Флауърс посочва, че екипът на Карлстром е получил същите данни за възрастта на най-западната част на каньона, но е стигнал до други изводи. „Първо трябва да се изясни защо те са ги интерпретирали различно“, казва тя.

Малко по-различната хипотеза се превръща в голяма разлика в интерпретациите. Така редица изследвания изхождат от това, че температурата на повърхността е била 25°C, докато екипът на Карлстром предполага изменение на температурите в пределите от 10 до 25°C. Следователно изводите за това, колко дълго конкретното парче апатит се е намирало под земята, са доста различни.

Изглежда, че такава хипотеза е разумна, тъй като температурите наистина са варирали в продължение на милиони години. Очаква се мнение да изкажат любителите на дълбоката древност.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geoscience.

Nature News

Категории на статиите:
Синя луна

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори