Гравитацията на Сатурн е причина за цепнатините на Енцелад

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Учени откриха как са се образували четирите известни цепнатини на луната на Сатурн Енцелад.

Най-голямата от така наречените „тигрови ивици“, е образувана поради гравитационния натиск, упражнен върху полюсите на Луната, според проучване, публикувано на 9 декември в списание Nature Astronomy.

Останалите три цепнатини се образуват скоро след като налягането върху близкия лед се повишава.

Откакто Касини за пръв път обиколи ледената луна на Сатурн Енцелад, учените бяха пленени от многобройните мистерии на тази луна. Например, Енцелад има плътна ледена обвивка, която затваря воден свят отдолу, а Луната изпуска струи водна пара и органични съединения в космоса.

Но една от най-интригуващите характеристики на Луната е поредицата от фисури, цепнатини, които се сплитат през участъци от южното й полукълбо. „Тигровите ивици“, както често са наричани, са набор от четири цепнатини, дълги почти 140 км и приблизително намиращи се на около 35 км една от друга.

„Никоя друга ледена планета или луна няма нещо приличащо на тези цепнатини“, заявява планетарният геофизик Дъг Хемингуей от Научния институт Карнеги, пред изданието Space.com.

Години наред учените не можеха да обяснят как са се образували тези „тигрови ивици“, но сега екип от учени от Калифорнийския университет Бъркли и Научния институт Карнеги, разработиха компютърни модели, които показват гравитационната връзка между Енцелад и Сатурн.

Гравитационните сили привличат екватора на Енцелад, докато той обикаля около Сатурн. Поради тези сили, лунните полюси са едни от най-топлите райони на повърхността на Енцелад и имат по-тънък лед, отколкото където и да е другаде на луната, което означава, че този лед може да се разцепва по-лесно.

Най-голямата от ивиците – „Багдад Сълкус“ – наречен на иракската столица – се пропуква и отваря първа. Водата се издига от новоотворената пукнатина и пада обратно надолу по краищата на фисурата. Това допълнително тегло оказва натиск върху близкия лед, което води до образуване на паралелните цепнатини, наречени „Кайро“, „Дамаск“ и „Александрия“.

Поради уникалното гравитационно привличане, което Сатурн упражнява над Енцелад, има постоянен поток от вода, изтичаща от цепнатините, което означава, че е малко вероятно те да се затворят в обозримо време.

Публикувано в изданието Popular Mechanics.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори