В историческия център на мексиканската столица е открит гроб на един от първите католически свещеници, пристигнали заедно с испанските конкистадори в първата половина на XVI век.
На надгробната плоча на свещеника случайно се натъкнали работници, монтиращи нови осветителни стълбове, съобщават The Local и The Guardian.
Гробът се намира на място, където някога се е възвисявала първата католическа катедрала на града. Освен това храмът е бил построен върху по-древно съоръжение на ацтеките, смятат в Националния институт по антропология и история. По-късно на мястото на първия храм е бил построен друг, който се е съхранил и до днес.
Надгробният камък с дължина 1,9 метра покрива гроба на свещеник на име Мигел де Паломарес, влизащ в първия църковен съвет на катедралата. Както съобщават в института, отецът е починал през 1542 г.
Първата катедрала в бъдещата столица на Мексико е била построена през 1524 г. по заповед на Ернан Кортес, унищожил ацтекската държавност.
„Ернан Кортес и другите конкистадори са се възползвали от местните сгради – храмовете, техните основи и стени. Те не са могли веднага да разрушат всичко“, обяснява археологът Раул Барера (Raúl Barrera).
Надгробната плоча се намирала с един метър под нивото на съвременния тротоар. На камъка са изсечени името на свещеника, както и символи на доминиканския орден. Освен това върху нея има текстове на испански и гръцки език.
Служителите на института се надяват, че гробницата е съхранила останките на свещеника. Находката може да хвърли светлина върху живота в първите десетилетия след испанската колонизация на Америка. По-конкретно става дума за погребалните обреди, а също и за храненето на испанските конкистадори.
На археолозите и по-рано е било известно за склонността на испанците да изграждат култови здания върху ацтекски основи, но се смяташе, че това е правено със символична цел – за да се обозначи победата на християнството над езическите богове.
Последното откритие обаче сочи практическия интерес на конкистадорите – древните храмове са се отличавали с качествена конструкция, което е позволявало на завоевателите да икономисват труд и време, без да строят храмове от нулата.
