Гърне, куршум и отломка от ракета на превала Дятлов

Тайната на гибелта на деветте туристи в далечната 1959 година продължава да вълнува и до днес. Опитват се да я разгадаят от десетилетия, когато накрая за трагедията, случила се в Северен Урал, започнаха да говорят открито.

Група туристи, студенти от Уралския университет, загиват при загадъчни обстоятелства в района на планината Отортен. Нещо страшно кара деветимата силни, смели и опитни туристи да излязат от палатките на лютия мраз. Телата на младежите са открити чак през пролетта. Всички имали травми – някои със счупени ребра, други с разкъсан език.

Разследването на гибелта било засекретено. И до днес не се знае истината, затова мнозина се опитват сами да я намерят. Фондацията в памет на групата на Дятлов всяка година организира експедиция на мястото на гибелта на младежите. Вземат се всички желаещи. Изследва се местността, търсят се следи, за да се разбере кой все пак е виновен за смъртта на туристите.

По време на последната експедиция е прочистена местността чак до самия кедър на поляната, където през пролетта на 59-а година са открити обезобразените тела на младежите. Този път изследвали източния склон на Планината на мъртвите. Търсили там, където скиорите били разпънали палатката, от която посред нощ полуразсъблечени изскочили на студа.

Този път изследователите се върнали в Екатеринбург с много важни находки. На мястото на последната нощувка участниците в експедицията открили старо гърне и смятат, че то е принадлежало на групата на Дятлов.

––

„Известно е, че загиналите младежи са имали две гърнета, а е открито само едно от тях – разказва ръководителят на Фондацията в памет на групата на Дятлов Юрий Кунцевич. – Това не е войнишко гърне, а туристическо. Вижда се, че не е стандартно, а направено саморъчно, възможно е да са го приспособили от някоя стара тенджера. Военните нямат такива съдове.

Гърнето било притиснато към земята от огромен камък. То било обрасло с мъх от външната страна, а отвътре било чисто, неолющено и полирано от снега.

„Вижда се, че посудата лежи на това място отдавна”, обяснява Кунцевич.

––

Още две интересни находки (или улики?) от мястото на трагедията са трасиращ куршум от картечница, производство 54-та година, и част от двигател на ракета – горивна камера. Куршумът е изстрелян – има следи от нарези – и очевидно е потънал в снежната покривка. На детайл от ракетата има цифри. Сега по тези цифри може да се разбере що за ракета е била това – кога е изстреляна и от коя страна.

„Групата ни от 14 души се раздели. Всеки работеше на място, където отработваше своята версия за гибелта на групата, търсеше доказателства за своята хипотеза – разказва Юрий Кунцевич. – Някои участници в нашата експедиция бяха сигурни, че не е минало без мистика. Например един от тях, 72-годишен дядо, твърдеше, че е имал видение насън за това как са загинали младежите.

––

„Мистиците” търсеха тайни входове на мястото на гибелта на групата. Сприятелиха се и с шаман на мансите. Той ни подари една тояга.

Ние се придържахме към други, по-прагматични версии – лавина, военни. А находките ни – куршум и отломка от ракета – са още едно доказателство, че смъртта на младежите е била свързана с някакви военни изпитания.”

Вижте галерия от мястото на находките.

Източник: Комсомолская правда