Изследователи са успели да повдигнат завесата на тайната над гибелта на туристическата група на превала Холат Сяхил, станал известен като превала Дятлов.
По легендарния маршрут на трагично загиналата група на Игор Дятлов тръгнала международна експедиция, която точно възстановила събитията от 1959 г., съобщава РЕН ТВ.
Тогава, в тъмнината на февруарската нощ, по неизвестни причини загиват деветима туристи. Телата са открити месец по-късно на склона на „Планината на мъртвите“. Така я наричат местните манси и самите те я избягват…
Един от групата – Юрий Юдин, се разболява по пътя и се връща в село Второ Северно, откъдето групата на Дятлов започва активната част от своя маршрут. На снимката Юдин се прощава с Людмила Дубинина. Както се оказва… завинаги. Вляво на заден план е Игор Дятлов.
Малцина знаят, че през 1993 г. в Бурятия загива група туристи от Казахстан при обстоятелства, сходни с историята на групата на Дялов. Студенти под ръководството на Людмила Коровина отиват на превала Хамар Дабан. От седем души се връща само един – Валентина Уточенко. Тя не иска да си спомня за преживяния ужас.
Владислав Ржавцев – член на местния туристически клуб, също минал по съдбовните маршрути, за да изучи причините на тези страшни събития.
„Тогава имаше много силен циклон, времето рязко се развали. Сутринта на 5 август, по думите на оцелялата Валентина, завалял сняг, температурата рязко спаднала, почти до нулата“, обяснява изследователят.
Няколко дни над планините валял сняг с дъжд. Останали без сили, туристите се качили на превала. Планините в тази част са съвсем голи, само камъни, трева и вятър. Защо групата не се е спуснала към гората, не е известно. Наложило се да нощуват на скалистия връх. Сутринта на 5 август туристите се събрали за път.
„Имало ураганен вятър, валял сняг, било студено. Първи паднал Александър Крисин, най-силният, дясната ръка на Коровина. От носа, от устата му течала кръв и по думите на Валентина той умирал. Или поне изгубил съзнание и не можел да продължи“, обяснява Ржавцев.
След това в групата настъпил пълен хаос. Един започнал да се крие и бяга, друг биел глава в камъните. Останалите се държали като полудели. Така е записано в отчета за издирвателно-спасителната операция. Хората късали дрехите си. От носовете на някои шурнала кръв. Лудмила Коровина починала от сърдечен пристъп.
„Валентина също нищо не разбрала. Абсолютно здрави момчета падали, късали си дрехите, бият си главите в камъните и умират един след друг. Тя не могла да разбере какво се е случило и когато видяла, че с нищо не може да помогне, просто се спуснала надолу, за да преживее някак тази буря“, продължава Ржавцев.
Валентина Уточенко била спасена след няколко дни от други туристи. Официалната причина за смъртта на групата на Коровина е преохлаждане. Но изследователите настояват, че хората са загинали от нещо друго. Да, те са били облечени леко, но в раниците си имали топла дреха.
„Щяха да се облекат, човек не може да замръзне толкова бързо. Те са загинали рязко. Имали са достатъчно време да се облекат. Започнали са да се задъхват и по всички признаци това е било отравяне“, смята членът на туристическия клуб Наталия Ржавцева.
Изследователите пак настояват: между гибелта на Игор Дятлов и Людмила Коровина има прекалено много общо, за да бъде случайно съвпадение. И едните, и другите са напуснали лагера в паника, сякаш са били изплашени от нещо. Телата са открити на различни места. Сякаш са падали покосени, на много от тях нямало връхни дрехи.
Един от инициаторите на похода на Холат Сяхил – Владимир Борозенков – е убеден, че причина за смъртта на хората е бил инфразвук.
„Ако вземем върховете на две съседни планини и прекараме права между тях, то по самия хребет при скорост на вятъра от порядъка на 15 метра в секунда преминават около 60 тона въздух в секунда. Смятам, че това е най-вероятният източник на този инфразвук, който може да е въздействал на групата на Дятлов“, твърди изследователят. 
Групата на Игор Дятлов загива в нощта на 1 срещу 2 февруари 1959 година. Туристите от клуба на Уралския политехнически институт тръгват на поход към село Вижай, Свердловска област. Ден преди трагедията те вече се опитвали да стигнат превала Холат Сяхил. Поради бурния вятър не успели и отложили изкачването за следващия ден.
„В тъмнината е настъпил така нареченият момент Х, когато групата е била принудена спешно да изостави палатката. Естествено, те са могли да излязат през входа. И все пак са били принудени да стигнат до крайна мярка и са разрязали палатката. За спешното бягство говори и това, че групата практически не е била облечена“, пояснява Борозенков.
Разкъсаната палатка на групата на Игор Дятлов. Снимката е направена от спасителя Вадим Брусницин на 26 или 28 февруари 1959 г. Public domain
Младежите са избягали голи на студа. Тази нощ температурата е спаднала до минус 28 градуса. По-късно спасителите открили в палатката топлите дрехи и обувки. Телата на туристите са открити на внушително разстояние от лагера.
Какво ги е накарало да бягат панически, някои – дори боси?
За официална причина за смъртта се смята преохлаждане. Изказвани са множество версии – от падане на лавина до НЛО. Но днес може да се каже, че звукови вълни са убили експедицията. 
„Само нещо необичайно може да ги е принудило да напуснат палатката, по-конкретно да допуснем – някакво въздействие върху психиката. Нещо външно е въздействало на главния мозък, който има свои собствени честоти. По-конкретно може да им е въздействала акустична вълна“, казва изследователят.
„Дори неособено силни нива на инфразвук действат на психическото състояние на човека. По-конкретно възниква чувство на страх, чувство на неувереност, вътрешните органи започват да треперят. При усилване на амплитудата на звука могат да възникнат нарушения на дишането и ритъмът на сърцето се нарушава. По-високи нива на звук водят до поражения, свързани със захранването на мозъка с кислород“, обяснява ученият акустик Канаев.
Свирепите ветрове на Уралск и на забайкалските превали може да се превърнат в торнадо. Те са преминали далече от палатката и лагера на туристите. И дори не са ги повредели. Но смерчът е станал причина за необичайно явление. Хората са усетили въздействието на инфразвука, затова в страшна паника са хукнали да бягат.
„Инфразвукът оказва влияние не само върху психиката на човека, но и на организма като цяло. Тези колебания са опасни с това, че е сложно да се уловят. Например колебания от 7-8 херца могат да предизвикат нарушения в мислителните процеси, паника, чувство за необяснима тревога, опасност“, коментира кандидатът на медицинските науки Светлана Артьомова.
Силният вятър на морето или в планината, бурята и дори полярното сияние са една от причините за появата на инфразвук. Сега изследователите са на мнение, че тайнствената гибел на двете експедиции е съществуването на звук убиец.
