Учени от Бостънския и Мичиганския университет са предложили нов модел на хелиосферата, където голяма роля играе магнитното поле.
Те смятат, че хелиосферата образува не една дълга опашка, а две странични струи. Познаването на формата на хелиосферата е важно за бъдещите космически пътешествия извън пределите на Слънчевата система.
Хелиосферата е плазма, изпускана от Слънцето и разпръсваща се под влиянието на слънчевия вятър далеч зад пределите на Слънчевата система. Тя буквално като пашкул защитава Земята и планетите от жестокото космическо лъчение.
Дълго време учените представяха хелиосферата във форма на комета с дълга опашка. Ново изследване, проведено от Мерав Офер, доцент по астрономия и директор на Центъра за космическа физика в Бостънския университет, показва, че това не е така.
Ученият и негови съавтори предлагат нов модел на хелиосферата, където магнитните полета свиват слънчевия вятър (той се състои от заредени частици) по северната и южната ос, като оформят две струи от плазмения мехур.
Тези струи се издърпват според движението на хелиосферата в междузвездното пространство. Тоест хелиосферата с двете струи прилича на някои звезди и черни дупки с астрофизични струи, които отдавна се наблюдават от астрономите.
Професор Офер смята, че струите на хелиосферата са много неспокойни и служат като добър ускорител на частици, те могат да играят роля в ускорението на така наречените аномални космически лъчи, чиято природа остава загадъчна.
Учените открили новата форма на хелиосферата случайно, докато изучавали данните, получени от „Вояджър 1“. Този апарат е изпратен от НАСА през 1977 година и през 2012 г. стана първият ръкотворен обект, напуснал хелиосферата.
Сега сондата пътешества в междузвездната среда. При пресичането на хелиосферата „Вояджър 1“ не е фиксирал очакваните изменения в посоката на магнитното поле. Тогава учените решили да изучат „носа“ на хелиосферата вместо очакваната ѝ опашка.
Оказало се, че хелиосферата е доста по-къса, отколкото мислели по-рано. Компютърна симулация показала, че тя трябва да има две струи.
Данните за новата форма на хелиосферата се потвърждават от още два апарата – IBEX и Cassini, измерващи енергийно неутралните атоми (ENAs), които се образуват от слънчевия вятър и неутралните атоми от междузвездната среда.
Наличието на енергийно неутрални атоми свидетелства за границите на хелиосферата. Но интерпретацията на данните от тези апарати е различна в сравнение с тази, която предлага професор Офер.
Резултатите от изследването са публикувани в Astrophysical Journal Letters.
