Научнофантастичните филми създават погрешна представа за астероидните пояси, представяйки ги като препълнени с безброй космически скали.

В много холивудски филми можем да видим как герои с космически кораб преминават през астероиден пояс, било то в нашата Слънчева система или в друга.

Това, което се показва на екрана обаче, няма нищо общо с реалността, пише Science Focus.

Във филма от 1980 г. „Междузвездни войни: Империята отвръща на удара“ Хан Соло и неговите приятели се опитват да избягат от преследващите ги имперски сили, като прелитат с кораба си през астероидно поле.

Дроидът C-3PO отбелязва: „Шансовете за успешно преминаване през астероидно поле са приблизително 3720 към 1“.

Кадрите показват хаотично и гъсто астероидно поле, съставено от въртящи се в космоса скали, разположени изключително близо една до друга.

Този сценарий е използван многократно в различни научнофантастични филми

Реалността обаче е съвсем различна, поне що се отнася до астероидния пояс в Слънчевата система.

Той се намира между орбитите на Марс и Юпитер. Изпълнен е с около милион космически скали с различни размери, останали от формирането на планетите.

Съществува дори теория, че това са отломки от планета, разрушена преди милиарди години.

Въз основа на познанията за обема на астероидния пояс и приблизителния брой и размер на космическите скали, астрономите смятат, че средното разстояние между астероидите е почти 1 милион километра.

Следователно, пролуките между тях са достатъчно големи, за да осигурят безпроблемно преминаване.

Всъщност няколко космически сонди вече са го правили.

Първият апарат е „Пайъниър-10“ на НАСА, който през 1972 г. прелита през главния астероиден пояс на Слънчевата система, широк около 225 млн. км, за 7 месеца.

Въпреки че по онова време специалистите, планирали мисията, не са знаели точната плътност на главния астероиден пояс, тяхното предположение се оказва правилно. Сондата преминава през него невредима.

Оттогава още осем космически апарата са прекосили главния астероиден пояс

Това са „Пайъниър-11“, „Вояджър-1“, „Вояджър-2“, „Одисей“, „Галилео“, „Касини“, „Нови хоризонти“ и „Джуно“.

Нито един от тях не е следвал предварително избран курс, за да избегне сблъсък с астероиди. И нито един не се е сблъсквал с космически скали.

В други звездни системи ситуацията може да е различна

Там скалите в астероидните пояси може да са много по-близо една до друга, което означава, че тези пояси може да са по-плътни.

Такива астероидни пояси обаче не биха могли да съществуват дълго. Обяснението е, че скалите в тях постоянно биха се сблъсквали и разрушавали, превръщайки се в космически прах.

По този начин типичният научнофантастичен сценарий за гъст рояк от бързо движещи се астероиди почти сигурно не се среща в природата.