Hyperloop 1, футуристичната високоскоростна транспортна компания завърши втория етап на изпитания. Прототип в пустинята Невада ускори по дългата 500 метра линия до 309 км/ч. Капсулата се плъзга в тръба с ниско налягане на принципа на магнитната левитация. В условия на ограничено въздушно съпротивление технологията на теория позволява ускорение до над 1200 км/ч.
„В началото искахме да докажем, че технологията работи, сега в компанията сме вече над 300 души“, казва Шервин Пишевар пред Bloomberg, “вече преминаваме към комерсиализацията на продукта, можем да изградим мрежа по целия свят“.
На въпрос на водещата от Bloomberg кога ще може да използва специален билет за Hyperloop, подарен на журналистката от гостите от компанията, съоснователят на фирмата Джош Гайгъл отговаря: „По-скоро отколкото си мислите.“
„Следващата стъпка е да придвижим проекта в производствена фаза, трябва да сме сигурни, че системата ще е надеждна поне за следващите 30 години“, допълват от Hyperloop. „Трябва да осигурим производство на масов пазар, това ни предстои от инженерна гледна точка и се надяваме да го постигнем до 2021 година“.
На въпрос на журналиската как преодоляват ценовите пречки и проблемите със сигурността, от Hyperloop отговарят, че начинът по който се изгражда системата я прави най-безопасната, най-евтината и най-чистата транспортна алтернатива в света. Причината да бъде толкова евтина, че създадените статори или моторите, които задвижват капсулата трябва да работят само в продължение на 30 километра. Другите варианти на магнитна левитация досега работят непрекъснато и съответно са много по-скъпи за експлоатация и поддръжка.
Така както Париж и Брюксел например са свързани с високоскоростна ЖП линия, така и Hyperloop ще започне да налага своята мрежа между различни мегаполиси или точки по света. Hyperloop ще бъде транспортно решение, но и система за контрол и автоматизация. Технологията скоро ще е достъпна за хиляди компании по света, които изграждат трасета за Hyperloop. Видеото на български можете да видите тук.
А и най-големия проблем – сигурността. При свръх реалистичните скорости, които искат да постигнат натоварванията ще са колосални. Как ще подсигурят сигурността на съоръженията и пътниците ? Това ще изисква много скъпи материали и много разходи за поддръжката.
300 км/ч, добре. Обаче нещо много малка ми се вижда капсулата.
За комерсиализация ще трябва да е доста по-голяма.
Какви ли скорости ще се постигнат с по-големите капсули ?
Ще успеят ли ?