Северните райони на Сибир и Далечния изток са се наслаждавали на мек климат и са били свободни от вечен мраз преди около 3,6–2,2 милиона години, твърдят учени в статия, публикувана в сп. Science.
„Арктика е била необичайно топло място за това време, когато атмосферата на Земята е съдържала по-малко въглероден диоксид, отколкото днес. Това позволява да се използва климатът от този период в качеството на образец какво следва да очакваме в близко бъдеще. С други думи, Земята много по-силно реагира на най-малките промени в нивото на СО2, отколкото сочат моделите”, казва Джулия Бригъм-Грете от Масачузетския университет в Амхърст (САЩ).
Изследователката и колегите й заедно с руските учени Павел Минюк, Андрей Андреев и Павел Тарасов стигнали до този извод, като изучили състава на отлаганията на дъното на чукотското езеро Елгигитгин, взети по време на международна експедиция през 2009 г. През юли 2012 г. авторите на статията използвали тези отлагания за изучаването на климата на Арктика за последните 2,8 млн. години.
Този път учените успели да стигнат по-далеч – те „прочели” климатичната история на Чукотка от момента на образуването на това езеро, възникнало след падането на метеорит преди около 3,6 млн. г. Учените са изследвали поленови зърна и растителни останки в дънните отлагания и в ледената покривка на езерото. Оказало се, че езерото е възникнало в иглолистна гора, съществувала по това време на Чукотка.
Очевидно Арктика не е била покрита с ледове в продължение на 900 000 години след образуването на езерото и на територията й е царял мек умерен климат. След това условията започнали постепенно да се влошават, което довело до превръщането на горите в тундра и появата на ледове. Тези резултати силно се разминават с предсказанията на палеоклиматичните модели. Това говори,че последствията от съвременното изменение на климата може силно да се недооценяват, заключават авторите на статията.
