Международен екип от учени насочи два от най-големите радиотелескопа в света – Karl G. Jansky Very Large Array (САЩ) и MeerKAT (Южна Африка) – към системата K2-18b.

Резултатите от техния анализ, публикувани на сървъра за препринти arXiv, показват, че не са засечени теснолентови радиосигнали, сравними по сила с настоящите наземни технологии.

Препринтът на изследването е публикуван на портала arXiv .

Екзопланетата K2-18b, разположена на 124 светлинни години от Земята в съзвездието Лъв, остава един от най-интригуващите обекти за астрономите.

Тя се намира в обитаемата зона на своята червена джудже звезда, а наблюденията от космическия телескоп James Webb разкриха наличието на въглероден диоксид и метан в атмосферата ѝ.

Планетата се смята за възможен свят с глобален океан под плътна водородна атмосфера.

Наблюденията са изисквали сложна обработка на данни

Основното предизвикателство в радиоастрономията е земната интерференция, която е причина за по-голямата част от записаните сигнали.

За филтриране на тази интерференция бяха използвани специализирани системи за обработка: Commensal Open-Source Multi-Mode Interferometer Cluster във VLA и платформата Breakthrough Listen User Supplied Equipment в MeerKAT.

Изследователите са приложили няколко критерия, за да изберат потенциални „техносигнатури“.

Честотите, силно замърсени от земни източници, са били изключени от анализа, както и сигналите без Доплерово изместване. Те биха могли да произхождат само от Земята.

Сигналите, които са били твърде слаби или твърде силни, характерни за шум и инструментални артефакти, също са били отхвърлени.

Използван е и многолъчев анализ

Единият лъч на телескопа е насочен директно към K2-18b, а другият – встрани от нея.

Източникът, разположен близо до екзопланетата, би трябвало да се появява само в „целевия“ лъч, докато земната интерференция се засича в няколко лъча едновременно.

Въпреки милионите регистрирани събития, нито един сигнал не премина през всички филтри.

Това ни позволи да установим горна граница на възможната мощност на предавателя в системата K2-18b – тя не надвишава ниво, сравнимо с радарната система на обсерваторията Аресибо (преди нейното унищожаване).

Авторите подчертават, че отрицателният резултат е важна част от научния процес.

Освен това, изследването демонстрира ефективността на автоматизирана система за филтриране на данни.

Такива методи ще бъдат особено полезни в бъдеще при изстрелването на нови инструменти, включително радиотелескопа Square Kilometer Array.