Физиологът от XIV век Шарл Рише за първи път използвал термина ектоплазма, за да опише странно вещество, което сякаш изтичало от медиумите и екстрасенсите по време на сеанси. От телата им се изливали месести нишки от неясен материал, като когато се сливали, напомняли различни форми.
Но тази ектоплазма, разбира се, била трик на медиумите. Те използвали ловкост, животински органи и лека мъгла, за да заблуждават клиентите си. Колкото и странно да изглежда сега, доста интелектуалци по онова време вярвали в истинността на процеса. Сред тях бил и Рише, който иначе спечелил Нобелова награда за работата си в сферата на анафилаксията. „Рише не е бил глупак“, казва Робърт Брейн (Robert Brain), който е историк в университета в Британска Колумбия. И все пак Рише се е заблудил и е изследвал „паранормалната“ ектоплазма.
„Какво е накарало рационално мислещи учени да изследват подобен трик на шарлатани?“, пита Брейн. „Трябва да има някаква логика.“
Брейн е прав – има логика. През XIV век учените откриват желатинова субстанция (плазма) в растителните и животински клетки. Тогава се смятало, че тази субстанция е основата на всичкия живот на Земята. „Биолозите били крайно заинтересувани от протоплазмата около 100 години“, допълва Брейн.
Като се имат предвид тези разбирания, не било много далече от ума да се смята, че е възможно човешкото тяло да излъчва тази плазма при специални обстоятелства. След време модерната молекулярна биология разбила мита, че наследствеността се намира във вибрациите на тази желирана плазма. „Оттогава насам протоплазмата се е превърнала в срамно петно за историята на биологията“, завършва Брейн.
