Истинската цена на мисиите на НАСА

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

NASA
Димитър Димитров

От основаването си през 1958 г. НАСА е постигнала доста забележителни неща в науката. Официално, хора са кацали на Луната шест пъти.

Космическата агенция е успяла да постави лаборатории на Марс, а апарати са заснели всички планети в Слънчевата система, включително и новата планета джудже Церера.

Въпреки десетилетия на научен и технологичен прогрес все още има хора, които смятат, че финансирането на НАСА е прахосване на пари. Но когато се направят изчисленията и се тегли чертата, излиза, че всъщност американският данъкоплатец не плаща особено много.

НАСА е създадена благодарение на вече разгорялата се по онова време Студена война. След изстрелването на Спутник през 1957 г. тогавашният американски президент Айзенхауър осъзнал, че губи космическата надпревара. И така се заражда НАСА.

„Има много аспекти на Космоса и космическите технологии, които ще бъдат в помощ на всички хора, докато САЩ продължават мирния си план за изследване на Космоса. Всеки човек има право да сподели разбиранията си относно приключенията, които стоят пред нас“, казва президентът по време на основаването на американската космическата агенция.

Да бъдеш вдъхновен от науката и откритията, е едно от най-приятните усещания за човешкото същество. Но изследването на Космоса не е безплатно. Каква е цената на огромния напредък?

Откакто през 1972 г. официално приключва програмата Аполо, НАСА разполага средно с 0.5% от годишния бюджет на САЩ. А годишният бюджет на САЩ през 2014 г. е 3 трилиона долара. Тези 0.5%, разбира се, не са малко пари, но нека ги сравним с началото на програмата Аполо.

През 1961 г. президентът Джон Кенеди решава, че НАСА трябва да изпрати хора на Луната преди края на десетилетието. По това време всеки американски данъкоплатец плаща по 20 долара на година за НАСА. Кенеди искал да увеличи цифрата на 26 долара на година.

В сегашни пари ерата Аполо би струвала на данъкоплатците над 200 долара на година. Ако НАСА имаше този бюджет през 2015, то щеше да разполага с невероятните 65 милиарда долара на година. Реалният ѝ бюджет за тази година е 17.5 милиарда долара. През 2014 г. всеки американец е платил по около 54 долара за НАСА.

Katie Peek/Popular Science

Katie Peek/Popular Science

Тези пари се разпределят за много различни проекти. И въпреки че стойността на Кюриосити се оценява на 2.6 милиарда долара, всеки американец е платил само по 41 цента за поставянето на роувъра на Марс.

От 1972 г. насам бюджетът на НАСА е оразян средно със 75%. И въпреки че парите, с които е разполагала НАСА по време на ерата Аполо е нямало как да останат толкова много за постоянно, изниква въпросът на какво би била способна космическата агенция, ако през цялото време имаше такъв бюджет.

В момента за НАСА работят над 60 000 души, включително  и частни организации. Докато бюджетът ѝ не се увеличи, американците ще трябва да се задоволяват с билети за руския Союз, ако искат да изпращат астронавти в Космоса.

Бюджетът на НАСА. Simon Porter

Бюджетът на НАСА. Simon Porter

И въпреки неспирните битки за пари НАСА продължава интересната си научна дейност. Следващият проект се състои в прелитане около ледената луна на Юпитер, наречена Европа. В океаните на Европа има повече вода, отколкото на Земята, и затова евентуално там също може да има живот.

В по-дългосрочен план учените на НАСА планират да изпратят хора на Марс. Това би трябвало да се случи малко преди 2040 г. Ясно е, че американската космическа програма няма да преживее втори „Аполо момент“, защото вероятно никога вече няма да получава толкова пари, колкото при Кенеди. Най-вероятно няма да има и втора Студена война, която да забърза прогреса, но въпросът остава: Какво още има в Космоса?

Все още не сме изследвали дори цялата Слънчева система – има толкова много въпроси и още повече въпроси, които дори още не знаем, че ще зададем. Цената на знанието е малка и както казват от НАСА: „Да продължим да дерзаем за големи постижения.“

Popular Science

Категории на статиите:
Искам да знам

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори