Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Историята „Дружба” между земни и извънземни

9 април 2013 г. в 00:05
Последно: 8 април 2013 г. в 11:41

Историята „Дружба” е за контакта между хора от Земята и извънземни същества, който се е провел между средата на 50-те и края на 70-те години. Предлагаме ви превод на италианския документален филм на Studio 3 TV от 2011 г., озвучен на руски език (самия филм може да видите в края на материала.)

Необикновена история за контакт на извънземни с хора, пазена в тайна половин век, най-после е разкрита. В местността Пескара, Италия, през 50-70-те години на ХХ век група извънземни директно контактува с много земни жители. Проектът се нарича „Дружба”. Земляните посетили базите на извънземните, дори се качили на борда на НЛО.

Почти всички земни участници принадлежали към висшите слоеве на италианското общество. Сред тях бил известният съветник Алберто Пераго. Свидетелите на този необикновен опит решиха да проговорят. Удивителни са фото- и киноматериалите на тази история.

“Дружба” е история, която ще измени вашата представа за взаимоотношенията между земляните и извънземните.

През 2007 г. Стефано Бречия, инженер от Лакила, публикува поразителни статии, които разкриват многократни директни срещи на повече от 120 души с извънземни същества, които живеят на многобройни секретни бази на нашата планета.

Главният герой на статиите е Бруно Самочича. Всичко се случило главно в Пескара. Започнало през 1956 г. и продължило много години. Има снимки и видеоматериали, свидетелства на участниците в събитията. Стефано Бречия бил един месец в дома на Бруно Самочича, за да запише неговите разкази.

Гаспаре де Лама и съпругата му Мирела са също участници в групата.

Групата W56 е група от извънземни същества, прилетели от разни места от Вселената. Не били от една раса. Макар че изглеждали като хора, значително се отличавали по ръст, който варирал от 1 до 6 метра.

Първата среща се случила през април 1956 г. Бруно Самочича бил там с неговите приятели Джанкарло и Джулио. Приятел на Бруно му дал един пергамент, защото Бруно колекционирал древни артефакти. На пергамента била нарисувана карта, приличаща на карта на съкровища. Те посетили мястото, близо до един замък. Една вечер към тях се доближили две фигури. Единият бил много нисък на ръст, около един метър. Другият бил висок около 2,5 метра. Иначе изглеждали като обикновени хора. Двамата пришълци говорели много добре на италиански. Излъчвали много силно чувство на любов.

Те казали на Бруно и на неговите приятели, че Земята била създадена с позитивна цел, но хората обърнали всичко в зло и че нивото на човешкия морал е много по-ниско от тяхното.

Казали, че сегашният момент е най-критичният в историята на човечеството. Атомното оръжие може да унищожи планетата за няколко минути. Всичко е подложено на огромен риск заради ниското ниво на морала на земните хора. Тяхната задача е да се погрижат ситуацията да не излезе извън контрол. Казали, че не са дошли тук да завладяват, защото няма какво да се завладява. Всичко се нуждае от любов и уважение.

Те в съвършенство знаели земната история, философия и религия. Казали, че се намират на Земята от много векове, живеейки в секретни бази на различни места на планетата. Предпочитали да не се разкриват публично, защото хората не са готови за контакт.

Така започнала необикновената история на тази дружба. Срещите с групата W56 продължили няколко месеца. Често правели продължителни разходки по бреговете на Пескара. Извънземните съобщили на хората много сведения. За улеснение италианците измислили италиански имена за извънземните, защото извънземните имали друга концепция за имената.

Казали, че имат много бази в Италия и по целия свят. Най-важната база в Европа била в Италия. Това била огромна база на дъното на Адриатика, която почти се докосва до континенталния шелф, ориентировъчно между Понтона и Римини, а по ширина от средата на Адриатическо море до Апенините, площ около 300 на 350 километра (?). Освен това имат множество по-малки бази, по-близо до повърхността: от които три около Пескара, една в района на Милано… Много от тях служат като центрове за поддръжка.

Извънземните обяснили как са строили базите си. Те можели да свиват материала, да го разширяват настрани. Земята се уплътнявала и се превръщала в стени. Но щом обърнат „превключвателя” и всичко се връща в първоначалното си състояние. За тях било обикновена операция да отворят и да затворят базите… Същата система се използвала за създаване на входни коридори. Дори базите близо до повърхността нямали постоянен вход. Когато трябвало да влязат, те просто отваряли коридора, а после отново го затваряли.

(На 3 декември 1966 г. американският полицай Херберт Шермер в Небраска имал контакт от трети вид със същества от НЛО. Пуснали го на борда на едно НЛО. Казали му, че пилотите на НЛО имат на Земята различни бази за поддръжка и че те се намират под земята и под водата.)

В контакта „Дружба” Бруно Самочича бил лидерът. Той е посещавал базите на извънземните, срещал се лично с тях, имал развита телепатия.

Те помолили за материално-техническа помощ. После помолили за плодове в промишлени количества, после им потрябвали метали, също в промишлени количества. Също минерали като стронций и бариев нитрат, които било трудно да се намерят, защото по онова време не се използвали.

За да разтоварят камион с плодове, W56 използвали телепортация. Те доказали, че могат да телепортират всичко, дори хора, без никакви проблеми. Вземали целия товар с плодове и го телепортирали, и това продължавало само няколко секунди.

Било много скъпо да се купуват материали в такива големи количества. Понякога извънземните заплащали разходите изцяло или частично. Парите се материализирали от нищото. Но най-голямата част от разходите заплащал Бруно.

Извънземните имали напреднали технологии и можели да материализират всичко. Това шоу с поръчките на плодове и материали може би го измислили, за да поддържат чувство на сплотеност в групата на земляните.

Много от земните участници в групата „Дружба” виждали летящите обекти на W56. Такива наблюдения се подготвяли предварително. W56 предварително съобщавали деня и часа, за да могат земляните да подготвят фото- и киноапаратура. Понякога снимките се публикували в италиански вестници, например снимките над Милано през февруари 1962 г.

…W56 помолили Гаспаре сам да избере мястото за наблюдението. Гаспаре приготвил камера и снимал около 2 минути. Получил се много хубав запис с движеща се летяща чиния, която се придвижвала почти до земята.

Много добри снимки на летящи обекти в предградието Торено. Докато се връщали в Милано с лека кола, обектът ги следвал, като се държал на разстояние от тях. На едната серия снимки е заснет обект с диаметър 4-5 метра.

По време на контакта „Дружба” са събрани огромно количество фото- и видеоматериали със заснети летящи чинии. Стотици снимки, видео- и аудиозаписи.

Много от земляните лично се срещнали с W56. В контакта „Дружба” са взели участие около 120 земни участници, от разни слоеве на обществото.

Контактът се осъществявал и в други страни извън Италия – във Франция, Швейцария, Италия, но също и в Сибир, в Аржентина, Австралия и пр.

Телепортацията била една от най-забележителните възможности, които имали извънземните приятели. Те я използвали за материализация и дематериализация на всякакви предмети, дори листове хартия с написани на тях отговори на въпроси, зададени от тези, които присъствали на събранията.

Гаспаре: Техните технологии са безгранични. Аз видях толкова различни неща. Най-много се запомняха телепортациите. Направо отгоре се появяваха ролки с кинолента. Понякога даже видеозаписи с летящи обекти, които ние после разглеждахме. Те се материализираха направо насред стаята. Понякога се появяваха от пода. Понякога виждах как те се материализират направо във въздуха.

Имало и общуване на земляните с извънземните приятели с помощта на обикновени радиоприемници. Тяхната технология по същество не се отличавала от магия. Дори когато земляните вземали два радиоприемника и ги настройвали на една и съща честота, на която очаквали „обаждане”, сигналите се получавали на единия радиоприемник, а в същото време на другия ги нямало.

Някои съобщения били записвани с помощта на записващи устройства от онова време. Гаспаре пуска сега една магнитофонна лента и ние можем да чуем „гласа” на W56:

„Скъпи приятели, не се съмнявайте в нас!… Дръжте се заедно! Бъдете толерантни към недостатъците на другите… За вас е трудно да разберете нашия свят…. Във всички случаи с любов и доверие вие можете да бъдете по-близо до нашите сърца, които винаги са открити по отношение на вас… Прегръщаме ви с топло чувство на истинска дружба. Ваш Сидир.”

W56 контактували със земляните и с помощта на телевизора. Веднъж земляните гледали телевизия и изведнъж предаването било прекъснато и се появили летящи обекти и се чули гласове, които приветствали земляните.

Професор Паоло ди Джероломо също е бил сред участниците в контакта „Дружба”. Той се срещнал с „приятелите” няколко пъти. Веднъж той седял с няколко души от земните участници в една стая и слушали радио. В един момент радиопредаването било прекъснато и се чул глас:

„Говори Сиджис. Здравей, Паоло! Бъди честен с всички нас!”… Бруно поставил пакет с предмети върху телевизора. Всички видели нещо като светкавица над телевизора и след това пакетът бил изчезнал…

Бруно имал куче – овчарка. Извънземните му казали, че кучето ще играе ролята на антена, когато имат да му предават важно съобщение. Те поставили „ядро” под козината на кучето…

W56 разказали за конфликт с изкуствена раса, която наричали „рилос” или „CTR”, което идва от „ConTRares” – противници. W56 били нравствени, а тези врагове били тяхната противоположност, били материалистични. Но ставало въпрос не за война, а за конфликт.

W56 казвали, че са тук, за да държат CTR под контрол. W56 смятали, че CTR са без морални принципи и хората вървят по пътя, по който вече са минали CTR.

За W56 били много важни чувствата на любов, топлите чувства на дружба и хармония, които те създавали между себе си и групата на земляните, както и между земляните.

За тях сплотеност, дружба, преданост и пр. бяха не просто думи. За тяха тази енергия служеше като гориво, движеща сила, средство за защита.

W56 казвали, че ако в групата на земляните няма хармония, те могат да станат жертва на CTR. W56 казали, че любовта, алтруизмът трябва да ръководят всяка мисъл и действие и казали, че тези нравствени ценности са жизненоважни за еволюционното развитие. Това е урок, който човечеството трябва да премине на практика, ако иска да избегне риска от ужасно саморазрушение.

Етиката и моралът пронизват всяко действие, постъпките и мислите на W56. Даже техните технологии и машини са напоени с това съзнание, което за нас е немислима концепция. Те казали, че не са способни да причинят вреда на никого. Дори техните устройства биха отказали да причинят вреда. В случай че нанасянето на вреда не може да се избегне, те биха се самоунищожили.

Бруно Гибауди водел програма за моделиране на малки самолети. Гибауди бил журналист, който можел да публикува статии с информацията, получена от извънземните. Известен кинорежисьор взел интервю от Гибауди и направил документалния филм „Тайният Рим”.

Една от основните цели на W56 бил контролът на ядреното оръжие на свръхдържавите. Извънземните се намесвали с помощта на предварително обучени земляни, за да предотвратят нещо, което би довело до нещо непоправимо. Един случай станал през 1967 г. Започнала операция с цел да се изключат всички американски и руски ядрени бойни глави…

На снимката се вижда летящ обект на няколко метра над ядрения взрив.

Консул Алберто Перегуа е важна фигура в италианската уфология. В 60-70-те години написал 4 книги, анализирайки световните събития и решенията, които приемали правителствата, които станали под влиянието на скрита или открита активност на такъв род извънземна авиация.

На страниците на списание „Техник” са публикувани множество изключително ясни снимки на НЛО. На някои от тях дори се забелязва вътрешното устройство на кабината на летящите обекти…

Групата W56 имала също така и задача да помогне на нашия еволюционен прогрес, за да ни издигнат на по-високо ниво на съзнание. Това е причината те да се намират на нашата планета толкова дълго време, включително изтърпяват някои наши страдания.

Те също така разкрили истинското си име: AKRIJ. На санскрит това означава „мъдреци”. На египетски: „мъдри хора”.

Октомври 1978 до февруари 1979 г.: голяма вълна от наблюдения на НЛО над Адриатика.

Гаспаре: Най-ценното учение, което получихме от тях, беше импулсът, който ни дадоха. Това е стремежът наистина да се обичаме един друг, да сме заедно и да сме единни. Те ме обогатиха и ми дадоха възможност да съм в контакт със свят, изпълнен с любов.

Мирела: Това е вълнуващ опит. Те са поразителни и великолепни. Чувството, което излъчваха W56, беше чувството на огромна дружба и любов.

Преди да си заминат, W56 обещаха да се върнат и да установят контакт с хората, които са изпълнени с истинска преданост. Дори и днес ние вярваме, че имаме приятели, които ще ни помогнат или които никога няма да престанат да правят това.

Интервю на Гаспаре де Лама:

Контактите ми с W56 започнаха в 1960-61 г., когато видях снимките, направени от Бруно Гибауди. В един вестник публикуваха статия, в която се разказваше за три летящи обекта, появили се на крайбрежието на Пескара…

Бруно ми разказа за W56, за базите… И така започна моята история, която продължи 5 години… Не беше лесно да се участва във всичко това. Човек трябваше да е много балансиран. Това е друг свят, ние нищо не знаем за него. Но ние искахме да го посетим. А външният свят е трудно поносим. И ти стоиш някак си по средата. Но постепенно свикваш с това. Хора с нормална нервна система могат да свикнат с всичко. Някои преживяха стрес.

Първите ми контакти с тази реалност станаха чрез наблюдаване на телепортация на предмети. Ролките с кинолента се материализираха направо във въздуха и падаха на пода. Ролки с киноленти, които после гледахме, или аудиозаписи – понякога с приветствия или с указания за това, което трябва да направим. След това бяха тези контролни „ядра” в квартирата…

Мълнии с дължина 2-3 метра и диаметър 20-30 см. Светлосини, те трещяха покрай нас, без да причиняват вреда. Те обновяваха ядрата в квартирата приблизително веднъж на 20 дни. Ние виждахме феномен, защото ядрата трябваше да се обновят.

Бруно ме помоли да купя малко радио и го сложи на масата. След 2-3 минути от него се появи син пламък, висок половин метър. Бруно каза: Всичко е наред, радиото е готово. Аз винаги го носех със себе си. Понякога Сидир – член на групата W56, или други членове на тази група – говореха по радиото. То се включваше само, Бруно ми казваше да сменя честотата и аз я сменях, но гласовете още се чуваха…

Веднъж Бруно ми каза: Те искат да ти направят изненада, подарък. Избери място. Аз избрах Трено – място недалече от Милано. Отидохме там и снимахме летящ диск.

Не съм срещал директно никого от групата W56. Времето беше опасно и те не можеха да излизат от базите. Техният ръст беше около 3 метра. Така че това не беше толкова просто. Другите бяха по-ниски, но не беше безопасно да се ходи.

Веднъж се бяхме събрали около радиото и Сиджир ни приветства по радиото – всеки от нас по реда, в който седяхме около радиото. Вероятно той можеше да ни види. Той говореше на съвършен италиански…

На мен ми харесваше Колорати… Той беше най-младият от всички. Но всъщност всичките ми харесваха…

Хората обикновено изпитваме съмнения… Но от гласовете на извънземните ние ставахме доверчиви… Вие трябва да се доверявате на някого. Ако се съмнявате, можете да възразявате до безкрайност… Но доверието идва спонтанно… Трябва ви повече доверие, отколкото вяра… Можете да оставите вярата, но доверието е по-важно. Вярата се намира твърде високо, а доверието можете да го дадете на приятеля…

Различията бяха предизвикани от различните идеологии… Има неща от техния живот, които не знаем – жизнени ценности, закони, етика, наука, технологии…

– Как смятате, защо такива високо развити същества са се нуждаели от вашата материална помощ?

– Да, на тях им трябваше нашата вода. Понякога те искаха друг материал. Това се случи не по-често от 4 пъти за 5 години. Може и да бъркам, но аз имам свое мнение по този въпрос. Тъй като на тях им беше нужна „ореда” – енергията на любовта – за да преживеят, тя им трябваше в определен обем, ако можем да говорим с иронични думи. Но ние не им дадохме това, защото не бяхме в хармония един с друг. Да кажем, аз не ви давам любов, дружба … Дори да умеете да плувате, вие викате „Помогнете ми” и се надявате, че ще ви протегна ръка. Затова аз трябва да ви помогна и така вие получавате своята доза „ореда” – енергията на любовта. Значи техните молби за материали бяха един вид игра, за да не ни искат директно „ореда”. Така си го представям.

– Вие смятате, че те са напуснали Земята след 1978 година, след тяхната несполука?

– Аз си тръгнах през 1965 г. и не участвах в последните събития. Но смятам, че ако те имат задължения по отношение на планетата Земя, тях не може да ги спре някакъв неуспех. Надявам се, че те все още са тук. Те определено са някъде тук, но ние като група претърпяхме поражение по отношение на „ореда” – енергията на любовта. Ние не сме тук, за да играем герои и да викаме „Победа”. Но ние се провалихме, което е по-лошо.

– Какво ви даде групата W56 в духовен смисъл? Как те измениха вашите възгледи за живота?

– Те ми дадоха да разбера, че възможността за по-добър свят не е утопия, защото те съществуват. Ние сме това, което сме. Но ние ставаме по-лоши. В това време ние знаем, че те съществуват и живеят чудесен живот, че те са чудесни и вие започвате да разбирате, че това не е утопия. Това означава, че така може да се живее в Космоса и има цели, които можем да постигнем.

Понякога ги питах за Бог, за важни неща и те ми отговориха: Виж, Гаспаре, представи си, че сме тук като военна група, а не като мисионери. И тогава аз и жена ми разбрахме, че ги попитахме за нещо, за което те нямат отговор. Защото ние бихме ги разбрали посвоему, през нашата духовна еволюция. Така че аз получих много от общуването с тях, от тяхното присъствие.

– Защо според вас проектът W56 претърпя неуспех, ако е претърпял?

– Ние претърпяхме неуспех, защото „ореда” – енергията на любовта, както те я наричаха, това е енергията, подобна на тази, която има положителен и отрицателен полюс. „Ореда” беше енергията на любовта. Любовта, която трябваше да споделяме между себе си в групата и с тях. С тях това беше лесно, а в групата – ние сме такива, каквито сме… И след пет години групата ни се разпадна. „Ореда” те събираха с помощта на своите инструменти с помощта на някакви устройства, не знам. И когато те престанаха да получават това „гориво”, ако можем така да го наречем, всичко приключи. Те трябваше да си отидат и очевидно добре знаеха това. Но те трябваше да извършат този опит.

Това интервю беше взето през май 2010 г. на езерото Комо.

Мегавселена благодари на Lucecita за предоставения превод.

 

Категории на статията:
Загадки