Предсмъртните преживявания. Защо науката не може да ги обясни?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

През март 1987 г. Даун Джилът постъпила в Northampton General Hospital във Великобритания с тежка форма на пневмония. Настанили я в интензивното и лекарите решили да направят трахеотомия, защото не можела да диша.

В книгата си „Истината в Светлината” Питър и Елизабет Фенуик цитират нейния разказ:

„В следващия момент се озовах под тавана и се гледах отгоре. Една от медицинските сестри говореше с глас, в който се усещаше отчаяние: „Дишай, Даун, дишай.” Докторът натискаше гърдите ми, всички се суетяха наоколо.

Не можех да разбера какво се случва, не изпитвах болка. След това откараха тялото ми в операционната. Последвах ги и след това се отправих на най-необикновеното пътешествие в живота си.

Летях надолу по цилиндричен тунел, в края на който се виждаше ярка, топла, привличаща светлина. Изглежда, съм летяла със значителна скорост, но ми беше хубаво, нямаше болка, имаше само спокойствие.

В края на тунела имаше прекрасна поляна, с чудесен мирис на летни цветя. Вдясно имаше пейка, където седеше моят дядо (той почина преди седем години). Седнах до него. Попита ме как се чувствам, как сме вкъщи. Отвърнах, че съм доволна и щастлива и че всичко е наред.

Той каза, че се притеснява за сина ми – че му трябва майка, прекалено е малък, за да го оставя. Казах на дядо, че не искам да се връщам, че искам да остана с него. Но той настояваше, че трябва да се върна заради децата. Попитах го ще дойде ли за мен, когато дойде моето време. Той отвърна: „Да, ще се върна след четири…” Тук тялото ми сякаш подскочи. Огледах се наоколо и видях, че отново се намирам в битието.

Често вярвам в това, което се случи – че съществува живот след смъртта. Не се страхувам от смъртта така, както от болестите.”

Описаният опит на предсмъртно преживяване не е рядкост. Стотици подобни случаи са регистрирани в различни страни. Хората разказват, че по време на сериозни болести или травми са оставяли телата си и са ги наблюдавали отгоре, влизали са в тунела, попадали са в друг свят, където са срещали починали приятели или роднини, преди да се върнат обратно. В това отношение даденият пример не е особено впечатляващ.

На пръв поглед такива случаи означават, че в обстоятелства, когато съществува заплаха за живота, нашата съзнателна част може да се отдели от физическото тяло и да пътешества в други светове. Повечето от тези, които са преживели такъв опит, са напълно убедени в съществуването на живот отвъд границата на смъртта.

Но има такива, които възразяват, и такива, които твърдят, че подобни преживявания не са това, което изглеждат на пръв поглед.

Душа и тяло

Започнах изследването за моята наскоро излязла книга „Науката и предсмъртните преживявания” с разглеждането на въпроса: Зависи ли съзнанието от мозъка? Прегледах различни материалистични теории и открих, че всички аргументи в полза на зависимостта на умственото от физическото – такива като влияние на възрастта, болести, мозъчни травми и наркотични средства върху съзнанието – са само предположения.

Всички материалистични аргументи се основават на допускането, че съотношението между активността на мозъка и съзнанието винаги e отношениe между причина и следствие и никога между следствие и причина. Но това допускане не е истина и не е единственото възможно.

Идеята, че мозъкът е посредник между съзнанието и тялото, също се съгласува с наблюдаваните факти, или с други думи, функцията на мозъка е подобна на работата на двустранен приемник-предавател – понякога от тялото към съзнанието, а понякога от съзнанието към тялото.

Това, че мозъкът функционира като посредник между тялото и съзнанието, се знае от древността, тази теория се подкрепя и от съвременни мислители като Анри Бергсон, Уилям Джеймс и Фердинанд Шилер.

Формата на интерактивния дуализъм е потвърдена и от съвременните философи, както и от водещи учени, занимаващи се с изучаването на мозъка. Съвременната физика също потвърждава дуалистичния модел на взаимоотношенията между мозъка и съзнанието.

Всъщност хипотезата за предаването може да обясни всичко, което обяснява хипотезата за продуцирането, например въздействието на наркотичните вещества върху съзнанието и увреждането на мозъка, както и много явления, които просто не може да се обяснят с продуцирането.

Най-впечатляващи от феномените, описани в книгата ми, са предсмъртните преживявания (ПП), при които хората разказват как на границата на смъртта са излизали от телата си, разглеждали са обстановката в детайли, преминавали са през тунела, понякога са срещали починали роднини и приятели или загадъчно божествено същество.

В много от тези случаи хората точно описват детайлите на обстановката, но медицинският персонал, присъствал в това време, по-късно е потвърждавал, че пациентът се е намирал в безсъзнание, при което активността на мозъка е нищожна или изобщо е невъзможна.

Правени са много опити да се обяснят тези преживявания в рамките на материалистичните теории. За да бъда по-кратък, съм разгледал двете най-разпространени материалистични обяснения – че ПП е халюцинация, предизвикана от недостиг на кислород в угасващия мозък, и че ПП е резултат на епилепсия на слепоочния мозъчен дял.

Недостигът на кислород предизвиква предсмъртно преживяване (?)

Дийн Едел е добре известен с отношението си към това явление. В радиопредаване на 20 януари 1999 г. той казва: „Предсмъртните преживявания са резултат на кислороден глад. Нищо повече.”

Последствията на кислородния глад – аноксията – са добре известни. Често ги изпитват алпинистите, възпроизвеждани са и в лабораторни условия. При моделиране на полети по време на тренировки пилотите често се подлагат на остра аноксия, за да е сигурно, че ще успеят навреме да сложат кислородната маска. Тези, които не успяват, не изпитват ПП – те изпитват объркване и дезориентация, понякога се опитват да приземят самолета тренажор върху облак, преди да загубят съзнание.

В книгата „Истината в Светлината” се дава за пример разказът на пилот, преживял както аноксия, така и класическо ПП. Когато Алън Принг служил като пилот в Royal Air Force, той преживял аноксия при полет на голяма височина, а години по-късно изпитал ПП. Ето какво разказва:

„Чувствах, че плувам в тъмен тунел, умиротворен и спокоен, в бодърстващо и осъзнато състояние. Знам, че усещането за пребиваване в тунела се приписва на кислороден глад на мозъка, но като бивш пилот, който е преживял недостиг на кислород на голяма височина, мога да заявя, че между тези състояния няма нищо общо. Напротив, цялото предсмъртно преживяване от начало до край беше кристално ясно и споменът за него остава такъв вече петнайсет години.”

Епилепсията на слепоочния дял предизвиква предсмъртно преживяване (?)

Пристъпите на епилепсия се случват поради аномални електрически разряди в мозъка, а епилепсията на слепоочния мозъчен дял може да предизвика слухови и зрителни халюцинации, изблици на спомени, усещане за дежавю и по-рядко – усещане за пребиваване извън тялото.

Някои изследователи смятат точно тези пристъпи за първопричина за предсмъртните преживявания. Демонстрирано е, че недостатъчното постъпване на кислород в мозъка увеличава мозъчната чувствителност към пристъпите на епилепсия, включително такава на слепоочния дял.

Подобни изследвания на двама невролози потвърждават извода за това, че електростимулацията на слепоочния дял води до често срещано явление, което напомня ПП. През 1978 г. Ерик Халгрен, Ричард Валтер, Даяна Чарлоу и Пол Кландал от Reed Neurological Research Center at the UCLA School of Medicine в Лос Анджелис провели хиляди такива изследвания и стигнали до следното заключение:

„От 3495 стимулации на медиалните темпорални лобове при 36 психомоторни епилептици 267 се съпровождаха от съобщения за ментални явления, включително халюцинации за цели сцени, дежавю, безпокойство, различни усещания вътре в органите, амнезия и неоформени сензорни усещания. Нашите данни позволяват да се предположи, че менталните явления, провокирани от стимулацията на медиалните темпорални лобове, са идиосинкратични (двигателни – б.р.) и променливи и са свързани с личността на стимулирания пациент.”

Майкъл Персингер, психолог от Laurentian University в Канада, е имитирал епилепсия на слепоочния дял с помощта на електромагнитна стимулация. Той разположил участниците в експеримента в специална камера, където те били в пълна тъмнина. Били им поставени специални шлемове и през слепоочията им било пускано слабо магнитно поле. По време на 20-30-минутното въздействие участниците разказвали за усещанията си, които се записвали.

Най-разпространени били усещанията за световъртеж, нещо необичайно и изтръпване, макар че 55% съобщили, че „сякаш се намират някъде”, а 39% заявили, че са оставили своето тяло.

Други често срещани усещания били вибрации и чувство за страх. Най-разпространените – главозамайване и изтръпване – не са характерни за предсмъртните преживявания. Вибрации, страх или ужас, странни миризми и странен вкус също се срещат рядко (ако изобщо ги има) като част от ПП.

Освен това участниците в експеримента били в състояние да разговарят с изследователите и съобщавали за усещанията си според това как се случвали те. С други думи, те се намирали „в този свят” и не са преживявали чувството за преход в друга реалност.

През 2004 г. шведска група изследователи се опитали да възпроизведат данните, получени от Персингер, използвайки оборудването от неговата лаборатория. В експеримента, проведен под ръководството на Пер Гранквист в базата на университета в Упсала, участвали 89 студенти, някои от които били подложени на въздействието на магнитно поле, а други – не. Шведските изследователи дори поканили като консултант Стенли Корен, съавтор на Персингер, за да са сигурни в оптималното възпроизвеждане на условията.

Екипът на Гранквист не открил абсолютно никакво въздействие на магнитното поле. Единственият характерен признак, по който можело да се предскажат съобщенията от изследвания човек, били личностните му свойства. Участниците в експеримента, който бил отнесен към категорията „висока степен на внушаемост”, слагайки шлемовете, съобщили за странни преживявания независимо дали бил пуснат ток, или не. Гранквист и екипът му стигнали до заключението, че резултатите от изследването на Персингер може да се обяснят с известното на психологията внушение.

И накрая – доколко близките до истинските пристъпи на епилепсия напомнят предсмъртно преживяване? Ернст Родин, главен лекар в Epilepsy Center of Michigan и професор по неврология в Wayne State University, внася яснота по този въпрос в статията „Коментари към „Невробиологичните модели на предсмъртните преживявания”, публикувана в Journal of Near-Death Studies през 1989 г.: „Главен критерий за предсмъртно преживяване е усещането за покой и дори блаженство, знанието, че човек е умрял и следователно вече не е привързан към физическото тяло. След три десетилетия професионална дейност със стотици пациенти с епилепсия на слепоочния дял никога не съм срещал такава съвкупност от симптоми по време на пристъпите.”

Напротив – за разлика от радостта и спокойствието, характерни за повечето предсмъртни преживявания, пристъпите на епилепсия се съпровождат с чувство на страх, самота и скръб. Пристъпите и електростимулацията на мозъчната кора не предизвикват образи на общуване с починали роднини в друг свят.

Разгледал съм и други опити да се припишат предсмъртните преживявания на неправилно функциониране на главния мозък и нито един от тях не е издържал внимателно изучаване.

И стигнах до заключението, че предсмъртните преживявания наистина са отделяне на душата от тялото на различни стадии от биологичната смърт.

––––––––

Крис Картър е получил образование в Оксфордския университет със специалност философия и икономика. Той е автор на книгата „Науката и предсмъртните преживявания”. Допълнителна информация за книгата можете да получите тук.

Изтоник: TheEpochTimes

Категории на статиите:
Загадки

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори