Животът на един електрон е равен на 66 000 септилиона години (1024). Новата цифра е около 100 пъти по-голяма от получената при предишни изследвания.
Физици, работещи с детектора Борексино в Италия, са опитали да открият електрони, разпадащи се на фотони и неутрони. Е, не открили такива, но експериментът довел до нужда от промяна на някои цифри, свързани с електроните.
В крайна сметка учените стигнали до заключението, че електроните в нашата Вселена може да ги има още 66 000 септилиона години. Не сте сигурни колко е голямо това число? Ами, около 5 квинтилиона (1018) пъти възрастта на Вселената.
Статията, публикувана в APS Physics, обяснява как е получено това число:
„Борексино се състои от обвивка, базирана на петролна течност, която се осветява, когато неутрино избие някой електрон от атомите ѝ. Детекторът притежава около 2000 фотоумножителя, които увеличават и засичат светлината. Изследователите изчислили чувствителността на детектора спрямо фотоните, произведени от хипотетичния разпад на електрони.“
Разбира се, не очакваме електроните наистина да оцелеят толкова време. В крайна сметка, заради забързаното разширение на Вселената, целият космос ще бъде замръзнала пустош много преди това. Въпреки това резултатите от проучването са важни за коригирането на сегашните модели на Вселената.
Трябва да се спомене, че ако физиците бяха наблюдавали разпад на електрони, това щеше да е проблем, защото би било процес, който нарушава запазването на електрическия заряд и би означавало, че има физични закони, които минават отвъд Стандартния модел.
За да стане по-просто, причината да се търси електронен разпад се състои във факта, че електронът е най-малкият носител на отрицателен електрически заряд във физиката. Ако електроните се разпадаха, концепцията за запазване на енергия би трябвало да включва частици с още по-малка маса (като неутриното).
Това противоречи на факта, че частици, които имат по-малка маса от електрона, не притежават електрически заряд. Това би означавало, че зарядът на електрона изчезва при процеса на разпад, а това е в противоречие с принципа на запазване на енергия, който е фундаментален за Стандартния модел.
Така че не е особено изненадващо, че учените не са наблюдавали разпад, но пък резултатите, до които са стигнали се явяват голям напредък в разбирането ни за Вселената.
