Изчезнал робот в Антарктида се завърна с обезпокоителни новини

Австралийски научен експеримент в Антарктида за малко да завърши с неуспех, но в крайна сметка даде уникални резултати.

Океански робот, който изчезна под леда в продължение на няколко месеца, се завърна с редки данни за здравето на ледниците и въздействието на изменението на климата в Източна Антарктида.

Австралийската национална научна агенция CSIRO изстреля в Южния океан автономна океанска платформа, оборудвана със сензори за соленост и температура.

Мисията ѝ беше да изследва ледника Тотен и да оцени как евентуалното му топене може да повлияе на морското равнище.

Планът беше роботът да се гмурка под вода и да излиза на повърхността на всеки 10 дни, за да предава данни на спътници, пише BGR.

Океанско течение обаче отклони устройството от курса му и го отнесе далеч на запад.

В резултат на това поплавъкът се озова под леда на ледника Денман и ледения шелф Шакълтън – зона, почти невъзможна за директни измервания.

Изследователите смятаха, че роботът е изгубен, но девет месеца по-късно той неочаквано се появи отново на повърхността.

Според Futura, устройството е изпълнявало мисията си през цялото това време.

То е измервало температурата и солеността на водата от морското дъно до долния ръб на ледения шелф.

Не е можело да предава информация, защото не е можело да се издигне на повърхността. Всеки опит за издигане е завършвал със сблъсък с лед. Именно тези контакти са позволили на робота да запише дълбочината на ледения шелф.

Екипът е успял да сравни тези данни със сателитни измервания на дебелината на леда и да реконструира маршрута на поплавъка.

По време на автономното си пътуване той е събрал 195 пълни профила с данни.

Резултатите показаха, че леденият шелф Шакълтън все още не е изложен на риск от активно топене поради топлите води.

Въпреки това, под ледника Денман е открита топла вода, която вече причинява неговото топене.

Само този ледник би могъл да повиши глобалното морско равнище с близо 152,4 см, което представлява сериозна заплаха за бреговите линии по целия свят.

Защо тези данни са важни за науката?

Успехът на тази мисия насърчава учените да използват по-активно автономни поплавъци в най-отдалечените региони на планетата, въпреки риска от тяхната загуба.

Особено ценно е, че измерванията са фокусирани специално върху Източна Антарктика, която съдържа повече лед от западната част на континента.

Топенето на местните ледници може да има още по-голямо въздействие върху морското равнище.

Данните биха могли също да помогнат да се определи дали Антарктида се издига от океана и как това ще се отрази на глобалните процеси.

Защо Антарктида се е стопила преди 9000 години и сега изчезва?

Международен екип от изследователи стигна до заключението, че масивното отдръпване на Източноантарктическия леден щит (EAIS) преди приблизително 9000 години е било предизвикано от самоподдържаща се обратна връзка между топенето на леда и океанската циркулация. Учените наричат ​​това явление „каскадна положителна обратна връзка“.

Теорията гласи, че топящата се вода от един регион ускорява процесите на топене в други, което може да е ключово за разбирането на нестабилността на антарктическите ледени щитове, както исторически, така и в настоящето.

Настоящите наблюдения регистрират бързото отдръпване на ледниците Туейтс и Пайн Айлънд в Западна Антарктика, причинено от нахлуването на топла дълбока вода.

Ако подобни каскадни процеси все още са активни, регионалното топене може да се разпространи, ускорявайки общата загуба на лед и следователно глобалното покачване на морското равнище.