Изчезват ли Стълбовете на сътворението?

Ограждайки небето като монолитни колони, Стълбовете на сътворението са обширен район от звездообразуващ материал, разположен в мъглявината на Орела, на около 6000 светлинни години от Земята.

Тези пътища от газ и прах, изглеждащи цветни от излъчването на ярки млади звезди, тлеещи вътре в тях, се превърнаха в забележителност на Млечния път благодарение на емблематично изображение на видима светлина, направено от космическия телескоп Хъбъл през 1995 година.

Сега учени от НАСА споделиха нов поглед върху стълбовете, съсредоточавайки се върху инфрачервеното лъчение, което обикновено е невидимо за човешките очи. В новото инфрачервено изображение (също направено от космическия телескоп Хъбъл) цветните стълбове избледняват до „призраци на себе си“, разкривайки калейдоскоп от новородени звезди в праха.

Стълбовете, които се простират на дължина около 5 светлинни години (това е около 3,5 пъти по-голяма дължина от диаметъра на Слънчевата система), са естествени инкубатори за образуване на звезди, благодарение на многото плътни джобове от водороден газ, според НАСА.

Тъй като все по-големи количества газ и прах се натрупват в една, гравитационно-плътна зона, тази зона се нагрява под тежестта на материала който се събира и може да се превърне в „семена на бъдеща звезда“- наричана още „протозвезда“. Ако тази протозвезда продължава да събира маса и да се повишава достатъчно температурата и да предизвика ядрена реакция в сърцевината й, се ражда пълноценна звезда.

Както показва това изображение, най-активният звездообразуващ регион в колоните е разположен на върха на най-големия стълб, който блести с това, което изглежда като газова синя радиация. Тези гъсти, прашни райони засенчват и охлаждат газа под тях, според НАСА, което позволява на долните течения на стълбовете да поддържат дългите си мъгливи фигури.

Според астронома от НАСА Пол Скоун, който ръководи първоначалното изследване на Хъбъл на мъглявината на Орела през 1995 г., тъй като звездите на върха на стълбовете стават все по-големи, радиацията им ще се усилва, бавно унищожавайки газа около тях.

„Газовите стълбове всъщност се йонизират, процес, при който електроните се отнемат от атомите и се нагряват чрез радиация от масивните звезди“, казва Скоун в изявление през 2015 г. от НАСА. „Силните ветрове на звездите и заграждението от заредени частици … буквално отделят части от върховете на тези стълбове.“

Може би това прави изображенията като това още по-специални. Защото най-вероятно никога повече няма да видим Стълбовете на Сътворението.