Астрономите получиха първото пълно триизмерно изображение на прочутите Стълбове на сътворението – част от мъглявината Орел (Messier 16). Изображението е получено благодарение на приемника MUSE на Много големия телескоп на ESO (VLT).
Новите наблюдения дават картина на разпределението на праховите „колони“ в пространството и показват много нови детайли, включително незабелязан преди джет, изхвърлян от млада звезда.
Интензивното лъчение и мощният звезден вятър от ярките звезди в купа постепенно са формирали праховата структура Стълбовете на сътворението. Тези фактори ще доведат до пълното ѝ изпарение в близките три милиона години.
Полученото преди двадесет години прочуто изображение на Стълбовете на сътворението от телескопа „Хъбъл“ веднага станало едно от най-известните и запомнящи се космически снимки. Тези газово-прахови облаци с дължина няколко светлинни години привличат вниманието на специалистите и интереса на непрофесионалните зрители.
Илюстрация на процеса на получаване на триизмерното изображение на Стълбовете на сътворението с инструмента MUSE на VLT. Всеки пиксел данни съответства на спектър, носещ информация за движението и физическите условия в газа, намиращ се в тази точка. Дадени са срезове на данните, отнасящи се към различни химични елементи.
© ESO
Живописните обекти, както и намиращият се до тях звезден куп NGC 6611, влизат в състава на област на звездообразуване, известна като мъглявината Орел (Eagle Nebula), или Messier 16 (M16), разположена на около 7000 светлинни години от Земята в съзвездие Змия (Serpens).
Стълбовете на сътворението дават класически пример на колонни структури, образуващи се в гигантски газово-прахови облаци – люлки на нови звезди. Тези колони възникват, когато мощното ултравиолетово лъчение и звездният вятър от ярките новородени бяло-сини звезди от тип O и B помитат от околностите по-малко плътното вещество.
По-плътните концентрации на газ и прах са способни да противостоят на тази ерозия продължително време. Струпващото се зад тези концентрации вещество се предпазва от тях като от щит от помитащото всичко по своя път интензивно лъчение на O и B звездите. Образуват се тъмни „опашки“ или „слонски хоботи“, които ние виждаме като мъгливи колони.
Сега с инструмента MUSE на VLT астрономите са успели с безпрецедентна точност да изследват продължаващия процес на изпарение на Стълбовете и да уточнят тяхната ориентация в пространството.
Според новите данни на MUSE върхът на лявата колона е насочен към нас. Самата тази колона, за разлика от останалите, в действителност е разположена зад NGC 6611. На нейния връх се пада основният поток лъчение от звездния куп NGC 6611, поради което тя изглежда по-ярка от колоните, намиращи се вляво долу, в средата и вдясно.
Това цветно изображение е съставено по данни от наблюденията на Стълбовете на сътворението с приемника MUSE на VLT.
© ESO
Астрономите се надяват да разберат как именно младите O и B звезди влияят на образуването на звезди следващи поколения. Многобройни изследвания са установили наличието на протозвезди в праховите облаци на Стълбовете. Новата работа дава и доказателства за формирането на две звезди в лявата и средната колона. Открит е и джет, изхвърлян от млада звезда, който досега не е забелязван.
Но едва ли в облаци, подобни на Стълбовете на сътворението, може да се образува много звезди – праховите колони непрекъснато се разрушават от интензивното лъчение на вече появилите се звезди.
Като измерили скоростта на изпарение на веществото в Стълбовете, астрономите са получили оценка на времето на тяхното съществуване. На всеки милион години тези образувания губят около 70 слънчеви маси. Сегашната маса на Стълбовете е 200 слънчеви маси, което ще рече, че очакваното време на техния живот е още около 3 милиона години. Това е просто миг във времевите мащаби на Вселената, така, че по-правилно би било да ги наричаме Стълбовете на разрушението, отбелязват южноевропейските астрономи.
Източник: ESO
