Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Изгубени в превода. Или какво знаем за езика на тялото

22 април 2013 г. в 00:08
Последно: 23 април 2013 г. в 00:17

Когато миналата година Том Круз и Кейти Холмс обявиха, че се развеждат, журналистите се хвърлиха да се убеждават един друг, че това следваше да се очаква. „Само погледнете езика на тялото”, крещяха заглавия, под които се мъдреше снимка на мрачната Холмс, която държи Круз на една ръка разстояние. А когато миналата година Барак Обама загуби първите предизборни дебати с Мит Ромни, някои коментатори отбелязаха „вялата” му жестикулация – навикът му да свежда очи и да свива устни. Това, казват специалистите, свидетелства за апатичността и неподготвеността на Обама…

Наистина ли съществува език на тялото? И ако да, то може ли с негова помощ да се манипулират хората?

Отговор на тези въпроси често може да се дадат със статистиката: 93% от общуването ни протичат невербално, докато с думи предаваме само 7% от информацията. Тези цифри за първи път са публикувани в края на 60-те години от американския психолог с арменски произход Алберт Мехрабян. Той обърнал внимание на това, че при предаване с глас и изражение на лицето на емоции, които не съответстват на думите, хората са склонни да вярват на невербалните знаци. След като провел редица експерименти, ученият стигнал до извода, че 38% от предаваната информация се падат на интонацията, а 55% – на други невербални сигнали.

Повече от четири десетилетия Махрабян обяснявал, че тези цифри не трябва да се възприемат с религиозен подтекст. Те са приложими само към особени ситуации – например когато някой разказва за това, което му харесва и което не му харесва. Ако събеседникът не говори за чувствата си или за отношението си към нещо, то въпросните проценти са безполезни.

И после – ако наистина във всяка ситуация сме способни да разберем 93% от казаното без думи, защо ни е тогава да учим чужди езици? И защо досега хората успешно се лъжат един друг?

Разбира се, за лъжата. Убедени сме, че лъжецът винаги се издава, само трябва да се научим да четем жестовете му. Смята се, че когато не казва истината, човек отклонява поглед вдясно, движи се неспокойно, кърши ръце, почесва си носа…

Първото от тези суеверия е опровергано миналата година от Ричард Уайзман и колегите му от Хертфордширския университет. Те не открили никаква зависимост нито в лабораторни експерименти, нито като изучавали полицейски разпити за изчезнали хора. Оказва се, че лъжците гледат надясно не повече, отколкото наляво.

Колкото до други признаци, то анализът на повече от 100 изследвания показал, че единствената особеност, която наистина се среща по-често сред лъжците, са разширените зеници и определено неконтролируемо поведение – те са склонни да въртят в ръцете си някой случаен предмет, да се почесват по лицето и да си играят с косите. Най-добрият начин да се разобличи лъжецът, казват учените, не е да се следи тялото му, а да се слуша какво и как говори. Гласът му става с тон по-висок, той не изпада в детайли, често прибягва до фрази с отрицание, има навика да повтаря думи.

Като цяло, заключават изследователите, субективното мнение (нюх, интуиция) е по-ефективно в такива моменти, отколкото прибягването към научни методи. Най-интересното е, че хората, казващи истината, понякога демонстрират същия език на тялото. Например те може да се въртят неспокойно на стола и да избягват директния поглед поради общ емоционален дискомфорт, който не е задължително да е свързан с необходимост да се излъже.

Всеки може да се почувства неудобно, когато го притискат и му задават настоятелни въпроси. Вероятно затова така и не сме се научили с лекота да разпознаваме лъжата. Американският психолог Пол Екман твърди, че повечето хора се справят с тази задача не по-добре от слепия случай. А съдиите, полицаите, съдебномедицинските експерти и специалните агенти се справят малко по-добре.

Същата печална ситуация се наблюдава при интерпретацията на движенията на тялото. Например повечето смятат, че скръстените на гърдите ръце представляват защитен жест или издават неприемане на събеседника и мнението му. „Но трябва да се отчита в каква посока се намира тялото. Така, ако торсът е неестествено изправен и дори леко отклонен назад, това означава, че човекът просто демонстрира своята неуязвимост”, отбелязва Дейвид Макнийл от Чикагския университет. Освен това човек може да е скръстил ръце просто защото му е студено или защото няма джобове.

Макнийл изобщо не смята, че движенията на ръцете имат голямо значение. На популярните тренинги учат, че съединените пред вас краища на пръстите ви придават авторитет, а откритите ръце сигнализират за вашата честност. Възможно е тези и други жестове наистина така да се възприемат сред „управленците”, но тяхното значение е доста по-широко, отбелязва Макнийл. С други думи, езикът на тялото е произволен. Откритата ръка може да се „прочете” не само като знак, че можеш да се довериш на събеседника, но и като признание за тежестта на поетия върху себе си товар. В отсъствието на контекст без думи всеки жест може да означава каквото ни е удобно.

И все пак има такива движения, които сякаш се разбират от всички. Например на олимпийските и параолимпийските игри през 2008 г. атлетите, представящи най-различни култури, в знак на победа показвали с пръсти буквата „V”, повдигайки брадичка. Любопитно е, че от този жест се ползва дори от слепите по рождение спортисти. Вероятно гордо вдигнатата глава е вродено действие, а не придобито в резултат на наблюденията на околните. При поражение също всички се държат еднакво – гледат в земята.

Наистина положението на тялото по-точно свидетелства за победа и поражение, отколкото изражението на лицето. Хилъл Авиезър от Принстънския университет и колегите му твърдят, че лицата на професионалните тенисисти във важни моменти изглеждат толкова еднакво, че зрителите много трудно може да се досетят за ставащото. Но ако закрият лицата им, всичко става ясно по езика на тялото.

Други изследователи казват, че много неща може да се разберат от походката. Женската походка и женският танц изглеждат на мъжете по-привлекателно, когато организмът на прекрасната особа е в такъв период от менструалния цикъл, в който тя може да зачене. Вероятно женското тяло от само себе си сигнализира за овулацията, без дори жената да си го и помисли. Освен това жените и хетеросексуалните мъже повече харесват танца на силни мъже. Вероятно по такъв начин жените си отбелязват потенциален полов партньор, а мъжете – вероятен съперник.

Но и тук не всичко е гладко. Карл Грамер от Виенския университет е намерил потвърждение на разпространеното мнение, че жената показва интерес към мъжа, когато докосва косите си, почиства дрехата си, кима с глава и гледа право в очите. Но в същото време той е изяснил, че жената се държи по подобен начин и в първите минути на срещата с любимия мъж, независимо харесал ли й е той, или не. Затова въпросните жестове говорят за флирт само в случай че жената не се е отказала от тях след първите четири минути. Грамер смята, че дамата прибягва до тези прийоми, за да задържи вниманието на мъжа върху особата си, докато не реши струва ли си да продължи флирта.

Ситуацията се усложнява още повече от Джон Торесън от университета в Дърам, Великобритания, който е записал на видео как ходят различни хора и след това е извел изображенията на дисплей с разсеяна светлина, за да отстрани целия контекст и да останат само движенията на крайниците. Едва ли не всеки зрител би сметнал походката на самодоволния човек като признак на предприемчив екстроверт със симпатичен характер, който заслужава доверие. А бавната, свободна, отпусната походка вероятно би била приписана на спокойна и невъзмутима природа. Когато изследователят сверил тези предположения с характерите на хората, не намерил никаква зависимост. Оказва се, че езикът на тялото не разказва нищо наистина полезно. Просто има хора, които грешно смятат, че могат с помощта на езика на тялото да ти надникнат в душата. Може ли такива хора да манипулират?

Торесън смята, че е много лесно походката да се подправи. „Нямам данни, които могат да потвърдят това, но съм сигурен, че човек може да се тренира така, че да внушава доверие”, казва ученият. Наистина, нека си спомним корпоративната култура. Ето къде е приет ясният език на тялото. На интервю за работа ще ви се наложи да седите изправено, да гледате в очите, да се усмихвате и съчувствено да кимате с глава в знак, че прекрасно разбирате всичко и го одобрявате. Ако изражението на лицето ви не се променя, ако с отсъстващ поглед изучавате стените и тавана, ако главата ви остава неподвижна – по-скоро няма да ви вземат на работа.

Само не преигравайте с тези трикове – човек, който се усмихва прекалено широко, реагира бурно на всяка дума и не отклонява поглед от интервюиращия, изглежда малко плашещо.

 Източник: NewScientist

Категории на статията:
Аз, човекът