Как глупостта ни помага да оцеляваме

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Wikimedia Commons
Антония Михайлова

„Защо хората са толкова глупави?” Често си задаваме този въпрос, когато разсъждаваме за войните, за политиката или несправедливостта по света. „Защо съм такъв глупак”, възкликваме, когато допуснем досадна грешка. Какво е глупостта от гледна точка на науката?

Представителите на вида Нomo sapiens са свикнали да се смятат за най-умните на планетата. Придобили сме способност за самопознание, реч, изобретили сме оръдия на труда и сме стигнали до сложната техника, покорили сме природата. Но ако умът е еволюционно преимущество, защо хората не са еднакво умни? Има такива, които са по-умни, и такива, които са доста по-слабо развити интелектуално. Как последните успяват да оцеляват? Или и умният човек си има слаби страни?

Преди всичко трябва да признаем, че всички съществуващи определения за глупостта са доста субективни. Обикновено наричаме глупав някой, който според нас се държи неразумно и нелогично. Но тук може да се предположи, че мотивите на неговите постъпки може да не са ни ясни докрай. Например имате строг началник, който не понася някой да напуска работното си място преди края на работния ден. И ето че един от колегите ви си събира нещата и си тръгва по-рано. Може да ви се струва, че той постъпва глупаво – ако шефът разбере, човекът сигурно ще си има неприятности. Но ако ви кажат, че си тръгва точно по поръчение на шефа, картината се променя – колегата се е оказал дисциплиниран и изпълнителен, а на вас просто не ви е достигала информация, за да оцените адекватно постъпката му.

Пословиците и поговорките приписват глупост и на хората, които не се вписват в съществуващите социални норми: „Смехът без причина е признак на глупост” и т.н. Но нестандартността далеч невинаги води до неуспехи, понякога тя е отличителен признак на изявения, гениален човек – изобретател, творец, лидер.

Съществува и теория, гласяща, че съвременното общество е доста удобно за глупаците – тоест с течение на времето човечеството няма да поумнее, а ще оглупее. Джералд Кебтри от Станфордския университет твърди, че съвременната цивилизация ражда глупаци. С други думи, задачите, които всеки човек е трябвало да решава през живота си в миналото, вече не са актуални.

Вече не е необходимо да умеем да обяздваме коне, да отглеждаме и събираме реколтата, да ловуваме, сами да си строим къщите. Обществото е станало по-кооперативно и всеки от нас може да се справя само с тесен кръг отговорности – сядай зад компютъра и пиши и ще процъфтяваш независимо от неумението да си осигуряваш сам храната или да си построиш жилище. По такъв начин, твърди Кебтри, съвременните хора от ден на ден оглупяват. Простият човек от Ранното средновековие сега би ни се сторил необикновено съобразителен.

Наистина е неясно как в теорията на Кебтри се вписва необходимостта съвременните хора да се справят с бързо развиващия се технически прогрес, да усвояват технологични новости и да правят сума ти жизнени избори, от които човекът през XII век например е бил свободен. Но не можем да не признаем, че в теориите му има рационално зърно.

Две неща на този свят са безкрайни – човешката глупост и Вселената. За второто не съм съвсем сигурен.

Алберт Айнщайн

Други еволюционисти са се замислили над това, че ако не всички хора са еднакво умни, значи високият интелект се уравновесява от някои минуси, намаляващи адаптивността. Действително високото ниво на творчески способности често се съчетава с неврози, а високият интелект корелира със суицидността. Самоубийствата най-често се срещат сред хора с висше образование. Излиза, че глупавите хора са по-силни морално – те не страдат от постоянни съмнения и безпокойства, което уравновесява шансовете им от гледна точка на еволюцията.

Опитите да се измери интелектът през цялата история на науката се увенчава само с относителен успех. Понятието IQ (коефициент на интелекта) за първи път е формулирано в началото на ХХ век и с него може да се установи едва приблизителното ниво на умствените навици на човека. Тоест IQ съдържа типизирани задачи, в изпълнението на които е лесно да се тренираш.

Показателят IQ най-често демонстрира способността на индивида да се справя с абстрактни задачи. Ако вие сте математик или икономист, абстрактното мислене наистина ще ви помогне да постигате успехи. Но механикът или медицинската сестра може да са си гениални в своите области, без да имат способността да решават абстрактни задачи. В последно време набира популярност теорията на многото видове интелект, където са включени също моторният, емоционалният, комуникативният, музикалният интелект и т.н., включително дори и сексуалният.

Мениджърът с аналитичен ум може да няма зачатъци на емоционален интелект, но пред него може да предпочетат човек, който умее да работи в екип и да се разбира с началството. Дори ако последният е по-малко компетентен. Механикът от примера по-горе по-скоро притежава развит моторен интелект, но може да изглежда съвсем глупаво при вербалните навици.

От гледна точка на психологията способността на хората да извършват откровени глупости се корени в безсъзнателните стремежи. В последното десетилетие американските психолози са извели понятието „самосаботаж”, което означава, че човекът сам подвежда себе си. Обикновено такова поведение свидетелства за скрит конфликт на мотивациите. Например преди важен разговор за добра длъжност с високо заплащане кандидатът отива с приятели в кръчмата и се напива. Естествено, няма да го вземат на работа. Извършил ли е глупост? Безспорно. Но на сеанс при психолога става ясно, че майката на този човек винаги му е казвала: „С честен труд пари не се правят.”

Получава се така, че с глупавата си на пръв поглед постъпка той е избавил психиката си от силен вътрешен конфликт, чиито последствия вероятно биха били по-лоши от фиаското на събеседването.

Испанският психолог и философ Хосе Антонио Марина, автор на книгата „Проваленият разум. Теория и практика на глупостта”, има своя гледна точка. Той е извел собствена теория, според която разглежда глупостта не като недостатък на разума, а като неумение да се ползваме от него. Испанският специалист дели грешките, които извършват хората, на три най-разпространени типа: когнитивни, афективни, комуникативни. Към когнитивните грешки например се отнасят предубеждението, догматизмът, фанатизмът и суеверията, към афективните – неправилната интерпретация на собствените чувства (възможно е да чувствате скука в работата поради неумението да се мотивирате, а не защото самата работа не ви подхожда).

С други думи, видовете глупост са толкова, колкото са и хората. И ако я забележите у другите, то не бива да смятате, че самите вие не сте й подвластни. Определенията за умност и глупост, както може да се види, са повече от субективни.

Източник: Pravda.ru

Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори