Дълбоко в Атлантическия океан, на над 700 метра под морското равнище, се крие един уникален и призрачен свят.

Там, близо до върха на подводна планина, от мрака се извисяват назъбени кули. Техните бледи стени проблясват в светлината на дистанционно управляваните апарати, разкривайки образувания с различни размери. От малки, подобни на гъби структури, до внушителни 60-метрови колони.

Това неземно място, известно като хидротермалното поле „Изгубеният град“, може да съдържа ключа към един от най-фундаменталните въпроси на човечеството. А именно – как е възникнал животът на Земята.

Открито през 2000 г., полето е най-дълго съществуващата подобна среда, намирана някога в океана

В продължение на най-малко 120 000 години, а вероятно и много по-дълго, скали от мантията на Земята взаимодействат с морската вода.

Този процес освобождава водород, метан и други газове, създавайки уникална химична среда.

Въпреки че условията изглеждат негостоприемни, „Изгубеният град“ кипи от живот.

Въглеводородите, които се образуват в хидротермалните отвори, поддържат необичайни микробни общности, способни да оцеляват без кислород.

Самите отвори изпускат газове с температура до 40°C и са дом на гъсти колонии от охлюви и ракообразни. Понякога се срещат и по-големи създания като скариди, морски таралежи и змиорки.

Това, което прави „Изгубения град“ толкова специален, е начинът, по който се формират неговите въглеводороди.

Те не са продукт на слънчева светлина или атмосферен въглероден диоксид, а възникват чрез химични реакции директно на морското дъно.

Тъй като въглеводородите са градивните елементи на живота, учените вярват, че подобни условия биха могли да поддържат живот и на други места в Слънчевата система.

Микробиологът Уилям Бразелтън е сред поддръжниците на тази теория.

„Това е пример за екосистема, която може да е активна в момента на Енцелад или Европа“, коментира той, визирайки ледените луни на Сатурн и Юпитер.

„А в миналото може би и на Марс“, добавя ученият.

„Изгубеният град“ се различава съществено от т.нар. „черни комини“ – друг тип подводни вулканични отвори, които също са сочени като възможно място за зараждането на живота.

Докато „черните комини“ се захранват от топлината на магмата и произвеждат предимно минерали, богати на желязо и сяра, отворите на „Изгубения град“ генерират до 100 пъти повече водород и метан.

Неговите калцитни структури са много по-големи, което предполага, че са били активни за значително по-дълъг период.

Най-високото образувание носи името „Посейдон“ в чест на гръцкия бог на морето

В близост до него изследователи от Вашингтонския университет са описали скалист район, където изтичаща течност е създала деликатни, подобни на пръсти карбонатни образувания.

Бъдещето на това уникално находище обаче е несигурно. През 2018 г. Полша получава права за добив в прилежащата дълбоководна зона.

Това предизвиква сериозни опасения сред научната общност, че минните дейности могат да създадат вредни седиментни облаци, които да покрият и унищожат крехкото местообитание, въпреки че самото поле не съдържа икономически изгодни ресурси.

В отговор на тази заплаха все повече учени настояват „Изгубеният град“ да бъде включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Тяхната цел е да запазят тази уникална структура, съществувала тихо в продължение на десетки хиляди години, много преди човечеството дори да подозира за нея.