Изригване на супервулкан става за миг

Йелоустоунския супервулкан и други подобни структури изригват буквално стотици години след като започне да се запълва магмената камера под тяхната повърхност. Това говори за по-сериозна заплаха от подобни катаклизми, отколкото сме смятали преди, пишат геолози в статия, публикувана в сп. Geology.

„Магмената „гореща точка“ под Йелоустоун също е успяла да породи няколко суперизригвания в далечното минало. Текущите измервания показват, че това магмено тяло все още няма достатъчно количество горещо вещество, за да предизвика подобен катаклизъм.

Но сега знаем, че когато то достигне тази точка, ще имаме няколко столетия за подготовка за неговите последствия“, казва Гилерме Гуалда (Guilherme Gualda) от университета Вандербилт в Нашвил (САЩ).

Гуалда и колегите му стигнали до този тревожен извод, изучавайки скали, формирали се около четири супервулкана, изригнали в недалечното минало – Бишоп Туф в Калифорния (преди 760 000 години), Оруануи в Нова Зеландия (преди 27 000 години) и двойното изригване на вулканите Охакури–Мамаку, „съседи“ на Оруануи, случили се преди 240 000 години.

Главният параметър в подготовката за изригване на вулкана е скоростта, с която магмената му камера – която по същина е много пореста каменна „гъба“ – получава нови попълнения, издигащи се от дълбините на Земята. Колкото по-високо е тя, толкова по-бързо настъпва изригване, затова е важно тя да се познава за оценка на времето, което има човечеството за подготовка за катаклизма.

В последните години геолозите осъзнали, че този параметър може да се оцени, като се изучават примесите на някои елементи в кристалите, възникващи в магмената камера преди изригването. Авторите на статията значително подобрили точността на подобни предсказания, като обърнали внимание не на състава на кристалите, а на формата на съдържащите се в тях микрокапки от застинала магма.

Както обясняват учените, формата на тези капки зависи от това, колко дълго формирания кварцов кристал се е намирал в „супата“ от горяща магма. Първоначално тези включвания имат сферична форма, но с времето те се превръщат в многоъгълници, постепенно запълвайки празнините в тази част на кристала, която заемат.

Съответно, ако изригването настъпи бързо, то капките ще бъдат близки по форма до сфера, а ако се подготвя много дълго, то те стават подобни на миниатюрни версии на тези кристали.

Ръководени от тази идея, учените разгледали няколкостотин кварцови кристала, открити около четирите вулкана, с рентгенов томограф и изчислили времето, което те са прекарали в магмените камери.

Оказало се, че то било изключително кратко – в нито един от случаите възрастта им не превишавала 500 години, което говори за изключително бързо запълване на магмения басейн и за почти мигновено по геоложки мерки изригване на супервулканите.

Този факт според учените подчертава необходимостта от постоянен мониторинг на състоянието на Йелоустоун и други спящи супервулкани, за изригването на които човечеството ще има много малко време за подготовка.

Йелоустоунския супервулкан се намира на територията на едноименния национален парк в щата Уайоминг. Това геоложко образувание – калдера, „фуния“ от изригнал в древността вулкан – има размери 55 на 72 километра. В средата на ХХ век учените установили, че на дълбочина около 8 километра под калдерата се намира камера, пълна с магма, и тя се явява древен вулкан.

Той е изригвал преди около 2 милиона години, след това преди 1,2 млн. години и преди 600 000 години. В резултат на последното изригване в атмосферата са били изхвърлени около 1000 куб. км пепел и отломки в сравнение с най-катастрофалните исторически изригвания, които са изхвърлили 50 куб. км (Тамбора, 1815 г.) и 10 куб. км (Кракатау, 1883 г.).

Ако Йелоустоун започне да изригва, последствията може да са катастрофални. Освен непосредствените щети от изригването, например падането на пепел на огромна територия, в резултат на изригването големи обеми пепел ще попаднат в стратосферата, а на планетата може да настъпи истинска вулканична зима. Дори значително по-слабото изригване на вулкана Пинатубо през 1991 година е предизвикало значително захлаждане.