Понякога астрономите не се нуждаят от гигантски телескопи, за да наблюдават чудесата на Космоса. Достатъчно е просто да погледнат към нощното небе.

Астрофотографът Петр Хоралек е заснел зашеметяваща фотография на нашата галактика Млечен път, която сияе ярко в небето над обсерваторията „Джемини юг“. Тя се намира в чилийските Анди, съобщава Space.

Обсерваторията „Джемини юг“ е разположена високо в планината Серо Пачон в чилийските Анди.

Всяка нощ гигантският сребърен купол на обсерваторията се отваря, за да могат астрономите да наблюдават космоса с помощта на мощен телескоп.

Но понякога най-добрите гледки към космоса не са толкова далеч, колкото бихме очаквали.

Например, астрофотографът Петр Хоралек е направил впечатляваща панорамна снимка на нощното небе над обсерваторията „Джемини юг“.

На фотографията се вижда Млечният път в цялата му сияйна красота.

Астрономията, както и други области на науката, изисква търпение.

А за Петр Хоралек търпението е било ключов фактор при създаването на тази изумителна фотография.

Около обсерваторията се виждат и слънчеви панели, които преобразуват слънчевата светлина в електричество. Те са там, за да може обсерваторията да продължи своите нощни научни изследвания с по-малко въздействие върху околната среда.

Големите обсерватории се нуждаят от много енергия за работата на компютрите, инструментите и спомагателните системи, разположени на отдалечено място. Наличието на слънчеви панели позволява процесът да стане по-устойчив и да се използват вече наличните в района ресурси.

„Джемини юг“ е една от двете части на Международната обсерватория „Джемини“, която се състои от два идентични оптични и инфрачервени телескопа с диаметър 8,1 метра.

Те са построени, за да предоставят на астрономите достъп до почти цялото небе, наблюдавайки космоса от двете полукълба на Земята.

Обсерваторията „Джемини север“ се намира на Хаваите.

Гигантските огледала на двата телескопа позволяват на астрономите да изучават по-бледи и по-далечни обекти в Космоса.

И двата телескопа са известни със своите модерни технологии, които помагат да се компенсира изкривяването на светлината, причинено от земната атмосфера.

По този начин телескопите могат да виждат детайли от вътрешната среда на различни галактики.

Не можем да видим нашата галактика изцяло, тъй като живеем в нея, но подобни фотографии дават възможност да видим поне част от Млечния път.

Нашата галактика е една от милиардите спирални галактики с пресечка, която има диаметър от около 100 000 светлинни години.

Една светлинна година е приблизително 9,6 трилиона километра. За сравнение, дължината на екватора на Земята е 40 000 километра, а разстоянието от нас до Слънцето е 150 милиона километра.