Извънземните са някъде там, но можем ли да ги видим?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Ако открием доказателства за извънземния живот, бихме ли разбрали това? Животът на други планети може да бъде толкова различен от този, с който сме свикнали, че може би не разпознаваме никакви биологични подписи, които той произвежда.

През последните години се наблюдават промени в нашите теории за това какво се счита за биосигнатура и кои планети могат да бъдат обитаеми, а по-нататъшните обрати са неизбежни. Но най-доброто, което можем наистина да направим, е да интерпретираме данните, с които разполагаме от настоящата ни най-добра теория, а не с някаква бъдеща идея, която още не сме осъзнали и приели.

Това е голям проблем за участващите в търсенето на извънземен живот. Както Скот Гауди от Консултативния съвет на НАСА казва: „В едно нещо съм сигурен, след като прекарах повече от 20 години в тази област на екзопланети … очаквайте неочакваното.“

Но наистина ли е възможно да „очакваме неочакваното“? Много пробиви се случват случайно, от откриването на пеницилина до откриването на космическата микровълнова фонова радиация, останала от Големия взрив. Те често отразяват известна степен на късмет от името на участващите изследователи. Що се отнася до извънземния живот, достатъчно ли е учените да приемат тезата – „ще го познаем, когато го видим“?

Изглежда много резултати ни казват, че да очакваме неочакваното е изключително трудно. „Често пропускаме да видим онова, което не очакваме да видим“, според когнитивния психолог Даниел Симонс, известен с работата си по невнимателната слепота. Неговите експерименти показват как хората могат да пропуснат горила да блъска гърдите си пред очите им. Подобни експерименти също показват колко сме слепи за нестандартните карти за игра, като черна купа, например. В първия случай пропускаме горилата, ако вниманието ни е достатъчно заето с нещо друго. При черната купа пропускаме аномалията, защото имаме силни предварителни очаквания.

В историята на науката има и много други подходящи примери. Философите описват този вид явление като „теоретично натоварване на наблюдението“. Това, което забелязваме, зависи доста от нашите теории, концепции, основни убеждения и предишни очаквания. Още по-често това, което считаме за значимо, може да бъде предубедено по този начин.

Например, когато учените за първи път откриват доказателства за ниски количества озон в атмосферата над Антарктида, първоначално ги отхвърлят като сбъркани данни. Без предварително теоретична причина да се очаква озонова дупка, учените първоначално я изключват априори. За щастие, след повторна проверка, откритието беше направено.

Може ли да се случи подобно нещо и при търсенето на извънземен живот? Учените изследващи планети в други слънчеви системи (екзопланети), са затрупани от изобилието на възможни цели за наблюдение, конкуриращи се за внимание. През последните 10 години учените са идентифицирали повече от 3650 планети – повече от една на ден. И с мисии като ловецът на екзопланети TESS на НАСА, тази тенденция ще продължи.

Всяка нова екзопланета е богата на физическо и химическо разнообразие. Прекалено лесно е да си представим случай, при който учените не проверяват обстойно цел, която е определена като „липсваща значимост“, но чието голямо значение би било разпознато при по-близък анализ или с нестандартен теоретичен подход.

Не бива обаче да преувеличаваме теоретичната натовареност на наблюдението. В илюзията Мюлер-Лайер, линия завършваща със стрелки, насочени навън, изглежда по-къса от еднакво дълга линия със стрелки, насочени навътре. Но дори когато знаем със сигурност, че двете линии са с еднаква дължина, възприятието ни не се влияе и илюзията остава. По същия начин ученият с остри очи може да забележи нещо в данните, което теорията казва, че не трябва да се вижда.

Историята също показва, че учените са в състояние да забележат изненадващи явления. Физикът от 19-ти век Дейвид Брюстър погрешно вярвал, че светлината е съставена от частици, пътуващи по права линия. Но това не се отрази върху наблюденията му на многобройни явления, свързани със светлината, като например това, което е известно като двойно лъчепречупване при тела, подложени на стрес. Понякога наблюдението определено не е натоварено с теория, поне не по начин, който засяга сериозно научните открития.

Със сигурност учените не могат да продължат да търсят извънземен живот, като просто наблюдават. Научното наблюдение обаче, трябва да бъде насочено по някакъв начин. Но в същото време, ако искаме да „очакваме неочакваното“, не можем да позволим на теорията да влияе силно върху това, което наблюдаваме и кое се счита за значително. Трябва да останем отворени, насърчаващи изследването на феномените.

Изучаването на Вселената до голяма степен неоткрито от теорията не е само законно научно начинание – то е решаващо. Тенденцията да се описва научно-изследователската дейност пренебрежително като „риболовни експедиции“ вероятно ще навреди на научния прогрес. Необходимо е проучване на слабо познатите райони и не можем да знаем предварително какво ще намерим там.

В търсенето на извънземен живот учените трябва да бъдат отворени към всичко. А това означава известна доза поощрение и за идеи и техники, които не са включени в основната предварително определена сфера. Примерите от миналото показват, че идеите, които не са в основна сфера, понякога могат да бъдат силно задържани и подценявани. Космическите агенции като НАСА трябва да се поучат от такива случаи, ако наистина вярват, че в търсенето на извънземен живот трябва да „очакваме неочакваното“.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори