Още по времето, когато вселената е била млада, са се образували супермасивни черни дупки. Сега учените обосновават как обектите за кратко време могат да натрупат огромни количества материя.
Много черни дупки са толкова стари, колкото и галактиките, които ги приютяват. Астрономите отдавна се опитват да разберат как обектите в толкова ранна фаза на вселената за кратко време са нараснали до такива невероятни размери.
Сега екипът на Емануеле Паоло Фарина от Института по астрономия Макс Планк в Хайделберг прави крачка към решението в статия публикувана в „Astrophysical Journal“.
С помощта на „много големия телескоп“ („Very Large Telescope“ – VLT) на Европейската космическа агенция в Чили астрономите са забелязали гигантски газови образувания в околността на някои от първите галактики във вселената. Гигантските облаци от газ и прах се разпростират на разстояние от порядъка на 100 хиляди светлинни години от центъра на съответните галактики и вероятно са служили за подхранване на супермасивните черни дупки в съответните региони.
Общо учените от екипа на Фарина са наблюдавали с помощта на VLT 31 така наречени квазари. Това са активни галактики с масивни черни дупки в своите центрове. Черната дупка привлича големи количества материя, която излъчва екстремно силна светлина, преди да изчезне отвъд хоризонта на събитието на черната дупка. Именно това светене може да се наблюдава от астрономите.
Поглед в детството на вселената
За да разберат как са изглеждали квазарите в ранните години, учените е трябвало да надникнат много дълбоко в космоса: светлината на проучваните обекти е пътувала до нас в продължение на 12,5 милиарда години. Така тя представя галактиките по време, когато вселената е била само на 1 милиард години.
При дванайсет от квазарите учените са открили гигантски облаци от газ и прах – от много милиарди слънчеви маси. Тези облаци са добра и достатъчна предпоставка за наличието на чудовишните черни дупки, казват те. Така черните дупки в ранната вселена за сравнително кратко време са могли да присвоят невероятни количества материя. По този начин са стигнали до милиарди пъти масата на нашето слънце.
Това е удивително, смятат учените, още защото същевременно галактиките са произвеждали много повече звезди отколкото днес, което също изисква големи количества „космически суровини“.
„Можем за първи път да покажем, че галактиките имат в своите околности достатъчно храна, за да бъде възможен растежът на супермасивни черни дупки и същевременно възникването на многобройни звезди“, допълва Фарина.
Източник SPIEGEL ONLINE.
