Какво се случва с мозъка, когато имаме извънтелесно преживяване? Екип от учени може би има отговора, пише LiveScience.
В ново проучване учените използвали мозъчен скенер и модерна камера и създали у участниците илюзията, че се намират на различно място от това, на което наистина били. След това изследвали мозъчната им активност, за да разберат кои области от мозъка се активират при усещането им за местоположението на тялото.
Откритията показали, че съзнателното усещане за това къде се намира нашето тяло се активира в зони на мозъка, отговорни за чувството на притежание на тялото, както и области, които отговарят за пространственото ориентиране.
Предишни изследвания, направени върху животни, показват, че клетките, кръстени „GPS клетки“, имат ключова роля в ориентирането и паметта.
„Чувството, че притежаваме тяло, е основно усещане, което много хора приемат за даденост в ежедневието“, казва д-р Арвид Гутерстам, невролог в института Каролинска в Швеция и съавтор на проучването, публикувано в списание Current Biology. Но Гутерстам и колегите му искали да разберат мозъчните механизми, които лежат в основата на това ежедневно изживяване.
В предишни експерименти учените изследвали чувството да си извън тялото си. Например, разработили т.нар. метод „илюзия на гумената ръка“, в който човек, носещ видеошлем, вижда гумена ръка, която бива галена, докато изследовател гали ръката на тествания обект (която той не вижда), създавайки усещането, че гумената ръка принадлежи на участника в експеримента. Учените са използвали подобни техники да създадат усещането, че някой се намира в тялото на манекен или дори в невидимо тяло.
В новото проучване Гутерстам и колегите му искали да разберат механизмите в мозъка при усещането за местоположение на тялото. Експериментите при мишки и други животни показали, че GPS клетките се намесват в ориентирането в пространството – откритие, което е наградено с Нобелова награда за медицина и физиология през 2014.
Тези изследвания обикновено включвали животни, които тичат във виртуален лабиринт и имат електроди, прикачени към мозъка. „Но ние не знаем какво усещат животните“, казва Гутерстам. За да разберат по-добре процеса, изследователите сканирали мозъците на хора, които изпитвали илюзията за извънтелесно преживяване.
В най-скорошния експеримент участниците лежали в ЯМР (ядрено-магнитен резонансен) скенер, докато виждали пред очите си видео от камери, които се намират на друго място в стаята. Камерите били позиционирани така, че да снимат от гледната точка на друг човек, а през това време участникът в експеримента виждал собственото си тяло в скенера от гледната точка на другия човек.
За да създадат илюзията за извънтелесно изживяване, учените докосвали с прът едновременно и на едни и същи места участника и човека, който се намирал в другия край на стаята. При участника това създавало илюзията, че тялото му се намира на различно място от реалното.
„Това е много очарователно изживяване. Само две докосвания и изведнъж усещаш, че си на друго място. Усещаш тялото си съвсем нормално – няма го усещането, че се носиш наоколо“, добавя Гутерстам.
Тогава изследователите анализирали мозъчната активност на темпоралните и париеталните лобове, които са отговорни за пространственото ориентиране и усещането за притежание на собственото тяло. Те открили, че хипокампът е отговорен за определянето на местоположението на тялото. Също разбрали, че област, наречена заден сингулатен кортекс, свързва усещането за местоположение на тялото с усещането за притежание на тяло.
Тези открития може един ден да доведат до по-добро разбиране за това какво се случва в мозъците на хора с фокусна епилепсия и шизофрения. Извънтелесните изживявания са по-често срещани при хора с подобни състояния. Може също да помогнат за по-доброто разбиране на ефектите от обезболяващия медикамент кетамин, който може да създаде подобно усещане.
„Не знаем какво се случва в мозъка при тези състояния, но това усещане за местоположение на Аз-а може да включва същите области в мозъка както при проучването“, добавя Гутерстам.
