Ядрото на Юпитер е странен микс от твърди скали смесени с дифузен балон от водороден газ. Учените отдавна спорят как се получило това.
Сега група изследователи смятат, че може да са стигнали до обяснение, като според теорията им газовият гигант може да е абсорбирал друга протопланета след сблъсък, състоял се преди 4,5 милиарда години, когато се е формирала нашата Слънчева система, пише Sciencemag.org.
Тази хипотеза може да обясни, защо ядрото на Юпитер е толкова дифузно и фрагментирано и също да хвърли светлина върху най-ранните дни на Слънчевата система.
Екип астрономи от Япония, Китай, Швейцария и САЩ използват данни от космическата сонда на НАСА Джуно, за да изучават структурата и композицията на Юпитер. Изследването им беше публикувано тази седмица в журнала Nature.
Учените са разгледали различни възможни обяснения за структурата на вътрешното ядро на Юпитер като например постепенна ерозия, причинена от високоскоростни ветрове или възможността ядрото да е съдържало газ от самото начало. Но хипотезата за удар с друга планета е вероятно не само най-доброто обяснение, но и пасва най-добре на данните от наблюденията.
Ако учените са прави това означава, че ранната слънчева система е била брутално място, в което протопланети са се удряли една в друга и дори са се сливали.
