За повечето хора континентите на Земята са седем, като това са основните големи земни масиви издигащи се над морското равнище. Но геолозите имат по-различно отношение към този въпрос. Те разглеждат вида на скалата от която е изграден земният масив, а не каква част от нейната повърхност е над морското равнище.
През последните няколко години наблюдаваме увеличаване на откритите „изгубени“ континенти. Повечето от тях са плата или планини, произлезли от континентална кора, скрита от нашия поглед дълбоко под морското равнище.
Един пример е Зеландия, осмият континент в света, който се простира под вода около Нова Зеландия. Няколко по-малки изгубени континенти, наречени микроконтиненти, също бяха открити наскоро потопени в източния и западния Индийски океан. Но защо, с толкова много географски познания под ръка, все още откриваме изгубени континенти през 21 век?
Дали всъщност не сме намерили нещо друго?
През август м.г. бе извършено 28-дневно плаване на изследователския кораб RV Investigator, с цел изследване на възможен изгубен континент в отдалечена част на Коралово море. Районът е дом на голямо подводно плато край Куинсланд, наречено плато Луизиада, което представлява бяло петно в познанията за геологията на Австралия.
От една страна, това може да е загубен континент, който се е откъснал от Куинсланд преди около 60 милиона години. От друга обаче, може да се е образувал в резултат на масивно вулканично изригване, което се е случило по същото време. Не може да се даде сигурен отговор, тъй като досега никой не беше анализирал скали от това плато.
Учените прекарват около две седмици в събиране на скали от тази геоложка характеристика и възстановяват голямо разнообразие от видове скали от морското дъно от дълбочина до 4500 метра. Повечето са се образували от вулканични изригвания, но някои показват намеци, че под тях се крият континентални скали. Лабораторната работа през следващите няколко години ще даде по-сигурни отговори.
Има много планини и плата под морското равнище, разпръснати из океаните, и те са картографирани от космоса. Те са по-светлосините зони, които можете да видите в Google Maps.
Не всички потопени скални характеристики обаче се считат за изгубени континенти. Повечето са съставени от материали, които се отличават от това, което традиционно смятаме за континентална скала, и вместо това са образувани от масивни изливания на магма.
Добър пример е Исландия, която, въпреки че е приблизително с размера на Северния остров на Нова Зеландия, не се счита за континентална в геоложки смисъл. Геоложкият й състав е предимно от вулканични скали, депозирани през последните 18 милиона години, което означава, че е сравнително млада в геоложки аспект.
Единственият начин да се установи разликата между масивите появили се от подводни вулкани и изгубените континенти е да се събират скални проби от дълбокия океан.
Намирането на правилните проби е най-малкото предизвикателство. Голяма част от морското дъно е покрито с мека, мътна утайка, която покрива твърдата скала отдолу.
Учените са използвали сложна система за картографиране, за да търсят стръмни склонове на морското дъно, които по-често не съдържат утайки. Колкото повече скали се изваждат и изследват от дълбочините на океаните, толкова по-голяма е вероятността да се открият повече изгубени континенти.
Може би най-известният пример за загубен континент е Зеландия. Въпреки че геологията на Нова Зеландия и Нова Каледония са известни относително отдавна, едва наскоро е прието общото им наследство като част от много по-голям континент (който днес е 95% под водата).
Този резултат е кулминацията на години на старателни изследвания на геологията на дълбоките океани чрез събиране на проби и геофизични проучвания.
Нови открития продължават да се правят. По време на експедиция през 2011 г. са открити два изгубени континентални фрагмента на повече от 1000 км западно от Пърт, Австралия. Гранитът, разположен в средата на дълбокия океан, изглежда подобен на този, който се намира около нос Леувин, в Западна Австралия.
Не всички изгубени континенти обаче могат да бъдат открити скрити под океаните. Някои съществуват само в геоложкото минало, преди милиони, дори милиарди години и по-късно са се сблъскали с други континенти в резултат на тектонични движения на плочите. Единствените им останки в съвремието са малки скали, които обикновено се виждат в планински вериги като Хималаите. Един пример е Голяма Адрия, древен континент, сега вграден в планинските вериги в цяла Европа.
Поради непрекъснатото движение на тектонските плочи, съдбата на всички континенти в крайна сметка е да се свързват един с друг и да образуват супер-континент. Завладяващият цикъл на живот и смърт на континентите не е само древна история, а и история която продължава да се развива.
