Откакто нашият мозък се е оказал достатъчно пластичен и способен да се променя през живота както на клетъчно ниво, така и на ниво мозъчни структури, нищо не му пречи да реагира на външни фактори – да речем на лоши социоикономически условия, които според много учени могат да ограничат развитието на мозъка и психиката.
Отдавна са отминали времената, когато мозъкът се смяташе за неизменен орган, със строго детерминирани гени – нещо като бъбреците или дробовете: каквато структура са продиктували гените в процеса на развитие, тази ще бъде цял живот и ако сте загубили определени способности (например за обучение), то по-нагоре не можете да скочите, колкото и да се стараете.
С откриването на пластичността на мозъка картината се е променила – изведнъж оказало, че мозъкът постоянно се променя и се развива, живо откликва на външните изисквания и тези изменения може да се наблюдават както на клетъчно, така и на ниво мозъчни структури.
Най-известният подобен пример са лондонските таксиджии, чийто мозък се е приспособил да съхранява сложната карта на града до най-малки детайли, и слепите хора, при които областта на зрителния анализатор се превключва на обработка на звукова информация, благодарение на което слухът им придобива удивителна острота.
Но с времето станало ясно, че такава пластичност може да е източник на големи проблеми. Това е установено, когато учените започнали да изследват състоянието на мозъка в младежка възраст – оказало се, че външните фактори в този период могат доста силно да се намесват в структурата и функционирането на мозъка и – което е по-важно – тези изменения могат да останат с човека за цял живот.
Детският мозък е доста чувствителен към стрес, но каква може да е неговата причина? Така невробиолозите попаднали на доста интригуваща тема за взаимовръзката между социоикономическите условия, в които е расло детето, и особеностите на неговата психика.
Грубо казано, изведнъж учените открили, че разликата между богатите и бедните се заключава не само в нивото на техните доходи, но и в работата на мозъка. И че именно социоикономическите условия могат да бъдат причина за психоневрологичните разлики.
Материалът за подобни изследвания е предостатъчно – в продължение на много години в редица страни е водена статистика, отчитаща, наред с другото, и финансовия доход на едно или друго семейство. На учените останало само да анализират работата на мозъка на децата от такива семейства.
Наскоро изследователите от Мичиганския университет (САЩ) са изяснили, че при младежите, растящи в бедност, забележимо е повишена активността на амигдалата – област от мозъка, участваща във формирането на емоциите, в която се крият чувствата на страх и тревога. Проблемите в амигдалата обикновено са свързани с емоционални разстройства. При това при такива хора била потисната активността на областта от префронталния кортекс, служеща като противовес на амигдалата и помагаща да сдържаме мимолетните емоционални импулси, като не им позволяваме да влияят на поведението ни прекалено силно.
С други думи, ако човек е раснал в бедност, голяма е вероятността той да се превърне в емоционално неустойчив субект, който трудно ще контролира своите пориви. Причината за такова влияние на мозъка видимо се крие не в бедността сама по себе си, а в това, което я съпътства.
Бедните семейства са принудени да живеят в малки домове, където е шумно и скандалите не са рядкост и всичко това, естествено, служи като стресов фактор за мозъка на детето. Разбира се, има семейства, в които недостигът на средства не се съпровожда с вътрешно напрежение, но такива случаи по-често се срещат в художествената литература, отколкото в реалния живот. Впрочем, макар че за шума и пренаселеното пространство отдавна е известно (да, това е източник на стрес), влиянието на тези фактори върху развитието на мозъка на детето още трябва да се проверява.
В друго изследване, проведено от учените от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, става дума за това, че бедността потиска развитието на мозъка. Ако в ранно детство детето е живяло в мизерни социоикономически условия, то в по-късна възраст, от 6 до 12 години, това може да се разбере по количеството бяло и сиво вещество – то се оказало по-малко при бедните. Съответно умственото развитие на такива деца се забавяло с година-две и причината отново е в стреса. В своята статия изследователите специално правят уговорка, че ако детето е раснало в бедност, но без стрес, то развитието на неговия мозък е сравнително нормално.
Има изследвания, в които връзката между социоикономическите условия и развитието на нервната система се проследява в отделни поведенчески и психически особености. Например изследователите от Северозападния университет (САЩ) са установили, че мозъкът на децата от бедни семейства по-зле обработва звуковата информация, че съответните зони от мозъка при такива индивиди са заглушени и не реагират активно на това, което трябва да слушат, а оттук има пряка връзка с понижените способности за обучение.
Разбира се, не бива да забравяме, че всички тези изследвания само посочват зависимост между едното и другото и причинно-следствените връзки тук не се утвърждават еднозначно. Отново поради това, че учените в такива случаи са принудени да се задоволяват само с наличната статистика, ние не можем да кажем колко дълго влияе бедността върху мозъка – остава ли човек зле обучаем за цял живот, или с възрастта, както се казва, това преминава.
Тук възниква още един въпрос, на който не е толкова лесно да се отговори: какво значи „да бъдеш беден”? Например да вземем фермер, който става доста богат след събирането на реколтата и постепенно губи пари, докато преди следващата реколта се превърне в бедняк. Смята ли се, че той преминава от бедно състояние към богато и обратното? Така или иначе неговите умствени способности си остават на невисоко ниво, пишат в Science група изследователи от Великобритания, САЩ и Канада, изучаващи интелекта на фермери от Индия.
Бедността според учените „изяжда” ресурсите на мозъка, които може да се използват в решаването на сложни задачи, изискващи многофакторен анализ. А това говори, че бедността влияе на мозъка не само чрез очевидните неща от рода на шум и пренаселеност в бедните квартали, но и с помощта на други, по-тънки фактори и механизми (да речем, размишления за собствената участ), които тепърва предстои изследователите да открият.
Но както и да стоят нещата, връзка между социокултурния статус и състоянието на мозъка и психиката наистина има и тя определено не е просто случайно съвпадение, след като я откриват най-различни изследователи по най-различни поводи.
Предварителните изводи на учените обаче не удовлетворяват нито привържениците на извечното разделение на хората на богати и бедни, нито тези, които са за пълно равенство. Защото, от една страна, измененията в мозъка възникват по-скоро от бедност, но това не означава, че в мозъка на бедните изначално са вградени някакви невроанатомични особености, които ги дърпат към дъното.
А от друга страна, такива изменения в мозъка все пак има и те се задържат доста продължително време, затова не може да се каже, че бедният и богатият се различават само по нивото на доходите.
Впрочем, ако на някого не му харесва половинчатата позиция на невробиолозите, винаги може да изрази недоверие към подобни изследвания, които обикновено са подкрепени с не особено мащабна статистика. Например в гореописаното изследване за забавянето на умственото развитие са участвали общо 145 деца, така че методите с повече данни в тази област още чакат своя час.
