Бедността оставя следи в гените на човек

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Ново изследване на Северозападния университет в САЩ, поставя под въпрос преобладаващите разбирания за гените, като неизменни характеристики на биологията, които са фиксирани.

Редица изследвания показват, че социално-икономическия статус е мощен определящ фактор за човешкото здраве, а социалното неравенство е повсеместен стресов фактор за хората в световен мащаб.

По-ниските образователни постижения и / или доходи, предполагат повишен риск от сърдечни заболявания, диабет, много видове рак и инфекциозни заболявания. Освен това, по-ниският социално-икономически статус се свързва с физиологични процеси, които допринасят за развитието на заболявания, включително хронични възпаления, инсулинова резистентност и дисрегулация на кортизол.

В това проучване изследователите са открили доказателства, че бедността може да се вгради в широк обхват на генома. Те открили, че по-ниският социално-икономически статус е свързан с нива на ДНК метилиране (DNAm) – ключова епигенетична марка, която има потенциала да формира генната експресия – на повече от 2500 места в повече от 1500 гени.

С други думи, бедността оставя следа върху почти 10% от гените в генома.

Водещият автор Томас МакДейд казва, че това е важно по две причини.

„Първо, от дълго време знаем, че социално-икономическият статус е мощен определящ фактор за здравето, но основните механизми, чрез които тялото ни „помни“ бедността, не са известни“, казва МакДейд, професор по антропология в колежа Вайнберг в Северозападния университет и директор на Лабораторията за изследване на човешката биология.

„Нашите резултати показват, че ДНК метилирането може да играе важна роля и широкият обхват на асоциациите между социално-икономически статус и DNAm е в съответствие с широкия спектър от биологични системи и здравни резултати, за които знаем, че са оформени от социално-икономическия статус.“

Второ, казва МакДейд, опитът в хода на развитието се въплъщава в генома, за да формира буквално неговата структура и функциите му.

МакДейд казва, че е изненадан да намери толкова много връзки между социално-икономическия статус и ДНК метилирането в толкова голям брой гени.

„Този модел подчертава потенциалния механизъм, чрез който бедността може да има трайно въздействие върху широк спектър от физиологични системи и процеси,“ казва той.

Необходими са последващи проучвания, за да се определят здравните последици от различното метилиране на местата, които изследователите са идентифицирали, но много от гените са свързани с процеси, асоциирани с имунния отговор на инфекция, развитието на скелета и развитието на нервната система.

„Това са областите, върху които ще се съсредоточим, за да определим дали метилирането на ДНК наистина е важен механизъм, чрез който социално-икономическото състояние може да остави траен молекулен отпечатък върху тялото, с последствия за здравето през целия живот“, казва МакДейд

Категории на статиите:
Генетика

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори