Тази вечер жителите на Земята могат да наблюдават зрелищно нощно представление – метеорния поток Персеиди, най-известния и мощен от всички метеорни потоци.
Първото описание на потока се отнася към 36 година от н.е. и в него се отбелязва, че „повече от 100 метеора летяха в четирите посоки“. Днес астрономите знаят, че появата на голям брой „падащи звезди“ идва от един участък на небето (радиант) и е свързано с преминаването на земята през опашката на кометата Суифт-Тътъл.
Тази комета е открита в средата на XIX век и се завърта около Слънцето за 130 години.
Това е най-големият обект, който системно преминава в сравнителна близост до Земята – размерът му е 10 км. Приблизително такъв астероид е довел до измирането на динозаврите.
Потокът е получил името си поради това, че ако мислено продължим следите от неговите метеори, то в резултат всички те назад ще се съберат в една точка – недалеч от звездата Гама на съзвездие Персей.
За дългите години въртене около Слънцето кометата е оставила на орбита няколко следи от прах, състоящи се от малки частички. Когато Земята прелита през тази опашка, частичките пронизват атмосферата със скорост десетки километри в секунда, нагряват се, изпаряват се и се взривяват в ярка светлина, която се нарича метеор.
В случая с Персеидите е установено, че частиците навлизат в атмосферата със скорост 59 км/с, затова най-големите от тях при изгарянето си оставят на небето следа, която може да се вижда дори десетки секунди или дори минути.
Частиците, оставящи следа на небето, обикновено имат размер няколко милиметра и едва най-големите от тях може да се измерват със сантиметри.
Периодичното сближаване на кометната опашка със Земята се съпровожда от повишена активност на Персеидите. За последен път това се е случвало през 2004 и 2009 година, през 2015 активността на Персеидите също се очаква да бъде над средната.
Радиантът на метеорния поток Персеиди.
Върху активността на Персеидите от година на година влияят два фактора. Първо, това е сближаването на Земята с прясната кометна следа, и второ – благоприятното отклонение на кометните следи към Земята от планетите гиганти Юпитер и Сатурн.
Метеорните потоци се повтарят точно след година на едни и същи дати, тъй като орбитите на Земята и потока имат фиксирана област на пресичане.
Нашата планета преминава през тази област за няколко дни, тъй като роят метеорни частици има значителна ширина.
Първите Персеиди се появяват на небето още в средата на юли, но усилването на потока започва в първата седмица на август. Към 7 август наблюдателите можеха да видят до 10–15 метеора в час. Към 10 август активността нарасна до 20–30 персеида в час, а в пика тази нощ според прогнозите активността може да достигне 80–100 метеора в час.
Светлината от Луната няма да пречи на зрелището, тъй като нашата спътница е във фаза един ден преди новолуние. След максимума активността ще спада двойно всяка следваща нощ, затова на 14 август ще могат да се видят не повече от 40–50 метеора в час. Всички тези оценки обаче важат при наблюдения в тъмно небе и далече от градското осветление и смог.
Краят на наблюденията е на 25 август.
Но активността на Персеидите се променя и за една нощ – с изкачването на радианта над хоризонта расте честотата на метеорите. Затова часовете преди разсъмване може да дадат най-зрелищните наблюдения.
На търпеливите, които ще го наблюдават през цялата нощ, пожелаваме безоблачно небе, много уловени „падащи звезди“ и сбъднати желания!
