Това е установено експериментално от група американски изследователи. Те стигнали и до извода, че изпитваната от човека болка може да се измери по универсална скала и тази скала е еднаква за всички хора. Така учените опровергали мнението, че възприемането на болката е строго индивидуално. Оказва се, че не е така.
Ако преди степента на болката е определяна от лекарите изключително по думите на пациента – например нейната интензивност се определяла по скала от 1 до 10, то сега тя може да се измери точно със сканиране на главния мозък. Получените изображения на мозъка предоставили на учените информация колко силна болка изпитва човек в момента на изследването, а резултатите били сравнявани с това, което казват самите пациенти за усещанията си.
Изследването е проведено от учени от университета на Колорадо в Боулдър, както и от университета на Ню Йорк, Мичигън и „Джон Хопкинс”. Резултатите от работата са публикувани в сп. New England Journal of Medicine.
В процеса на изследването били анализирани мозъчни изображения на 114 доброволци, които били подложени на въздействието на различни степени на студ и горещина. В резултат на компютърния анализ на всички получени изображения учените успели да отделят характерни неврологични маркери, сигнализиращи за болката, която изпитва човек.
Освен това, въпреки очакванията на лекарите, които смятали, че нивото на изпитваната болка в отговор на едно или друго въздействие е уникално за всеки отделен човек, резултатите демонстрирали висока степен на универсалност на маркерите, сигнализиращи за болка. Тоест с новия метод лекарите ще могат да определят с точност 90-100% нейната степен, дори без да сканират специално мозъка на пациента.
Както твърди професорът по психология и неврология Тор Вагер, ръководител на изследователската група, „днес в медицината и науката не съществуват начини за измерване на болката и други емоции, които изпитва човек. Всичко, което можете да направите, за да получите информация за човешките усещания, е като попитате човека как се чувства”.
Още едно любопитно откритие, направено в хода на проведените експерименти, е това, че маркерите на физическата болка се различават от маркерите на душевната болка. Предишни изследвания показали, че активността на главния мозък в момента на реакцията на силна болезнена емоция и на физическата болка е еднаква. В хода на експериментите хора, които наскоро били преминали през тежка раздяла с любимия човек, разглеждали снимката му, докато в същото време била сканирана мозъчната им активност. След това наблюдавали мозъка им в момент на физическа болка. Така според професор. Вагер, независимо от видимата идентичност на мозъчната активност, неврологичните маркери на тези два типа болка са напълно различни.
Освен това учените тествали действието на обезболяващи препарати – сканирането потвърдило намаляването на степента и интензивността на болката.
Самите учени казват, че изследването още не позволява този метод да се приложи уверено в клиничната практика – работата по изучаването на различните видове болка едва е започнала. Но в бъдеще този метод отваря хоризонти за изследване и измерване не само на болката, но и на други емоции и чувства, което ще направи сериозен пробив в различни области на науката и медицината – в частност в психологията и психиатрията.
