Как може да изглежда първата планета, открита извън нашата галактика?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Фрагмент от обзора на централната част на Млечния път. Вдясно е мъглявината Трифида. Благодарение на това, че в инфрачервения диапазон тя е прозрачна, са станали ясно видими многобройни скрити зад нея неизвестни обекти. Сред тях са двете новооткрити цефеиди.
© ESO/VVV consortium/D. Minniti
Ивайло Красимиров

Близо 5000 „екзопланети“ – светове, обикалящи около звезди отвъд нашето Слънце – са открити досега, но всички те са разположени в нашата галактика – Млечния път.

Възможната планета е с размера на Сатурн, открита от рентгеновия телескоп Chandra на НАСА и е в галактиката Messier 51. Тя се намира на около 28 милиона светлинни години от Млечния път.

Този нов резултат се основава на транзити, при които преминаването на планета пред звезда блокира част от светлината на звездата и води до характерен спад в яркостта, който може да бъде открит от телескопи. Тази обща техника вече е използвана за намиране на хиляди екзопланети.

Д-р Розан Ди Стефано и колегите му търсиха спадове в яркостта на рентгеновите лъчи, получени от тип обект, известен като „рентгенов ярък двоичен“.

Тези обекти обикновено съдържат неутронна звезда или черна дупка, извличаща газ от близко орбитална придружителна звезда. Материалът близо до неутронната звезда или черната дупка се прегрява и свети при дължина на вълната на рентгеновите лъчи.

Тъй като регионът, произвеждащ ярки рентгенови лъчи, е малък, планета, минаваща пред него, може да блокира повечето или всички лъчи, което улеснява забелязването на транзита.

Членовете на екипа използват тази техника, за да открият кандидата за първата екзопланета извън нашата галактика в двоична система, наречена M51-ULS-1.

„Методът, който разработихме и използвахме, е единственият в момента приложим метод за откриване на планетни системи в други галактики“, каза д-р Ди Стефано от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън в Кеймбридж, САЩ, пред BBC News.

„Това е уникален метод, уникално подходящ за намиране на планети около рентгенови двоични системи на всяко разстояние, от което можем да измерим крива на светлината.“

Тази двоична система съдържа черна дупка или неутронна звезда, обикаляща около звезда-придружител с маса около 20 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Неутронната звезда е колапсираното ядро ​​на това, което някога е било масивна звезда.

Транзитът продължил около три часа, през които рентгеновото излъчване е на което Сатурн се намира от Слънцето.

Д-р Ди Стефано казва, че техниките, които са били толкова успешни за намиране на екзопланети в Млечния път, се разпадат при наблюдение на други галактики. Това отчасти се дължи на факта, че големите разстояния намаляват количеството светлина, което достига до телескопа, а също така означава, че много обекти са претъпкани в малко пространство (погледнато от Земята), което затруднява разделянето на отделни звезди.

С рентгеновите лъчи, казва тя, „може да има само няколко десетки източника, разпръснати в цялата галактика, за да можем да ги разрешим. Освен това, част от тях са толкова ярки в рентгеновите лъчи, че можем да измерим техните светлинни криви .

„Накрая, огромното излъчване на рентгенови лъчи идва от малък регион, който може да бъде значително или (както в нашия случай) напълно блокиран от преминаваща планета. Изследователите признават, че са необходими повече данни, за да се провери тяхната теория.

Едно предизвикателство е голямата орбита на кандидат- планетата, което означава, че тя няма да пресече отново пред своя двоичен партньор в продължение на около 70 години, отменяйки всякакви опити за последващо наблюдение в краткосрочен план.

Друго възможно обяснение, което астрономите приемат е, че затъмняването е причинено от облак газ и прах, преминаващ пред източника на рентгенови лъчи.

Те обаче смятат, че това е малко вероятно, тъй като характеристиките на събитието не съвпадат със свойствата на газовия облак.
„Знаем, че правим вълнуващо и смело твърдение, така че очакваме и други астрономи да го разгледат много внимателно“, казва съавторката Джулия Берндсон от Принстънския университет.

Д-р Ди Стефано казва, че новото поколение оптични и инфрачервени телескопи няма да може да компенсира проблемите на струпването и затъмнението, така че наблюденията на рентгенови дължини на вълните вероятно ще останат основният метод за откриване на планети в други галактики.

Въпреки това, тя каза, че метод, известен като микролинзиране, може също да е обещаващ за идентифициране на извънгалактически планети.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори