Експерти от няколко дисциплини са изследвали моделите на водачество при някои общества на бозайници, включително слонове, сурикати и хора. Резултатите от проучването са публикувани в сп. Trends in Ecology & Evolution.
„Предишни изследвания върху темата са започвали с презумпцията, че лидерството при хората е някак изначално различно или по-сложно от това при животните, но ние започнахме без никакви презумпции и изследвахме дали това наистина е така“, казва Дженифър Смит (Jennifer Smith) от калифорнийския колеж Милс. „Подходихме към темата с отворено съзнание и разработихме сравнителни данни за различните общества. Открихме повече прилики между хората и животните, отколкото някога сме си представяли.“
Шимпанзетата се движат заедно, капуцините си помагат в боеве, петнистите хиени ловуват на групи, но начинът, по който лидерите им поддържат тези колективи, остава мистерия. Досега не беше ясно точно какво е общото между човешките лидери и тези в животинските общества.
За да се разнищи загадката, група от биолози, антрополози, математици и психолози се събрала в Националния институт по математически и биологически синтез. Експертите разучили доказателствата за лидерство в четири насоки – движение, намиране на храна, посредничество при конфликти в групата и взаимодействие с други групи. Така учените категоризирали моделите на водачеството в пет измерения – разпределение между индивидите, поява на лидерството (постигнато или наследено), власт, полза за лидера и всеобщност на четирите насоки.
Експертите разбрали, че обикновено лидерската позиция се постига с по-големия опит, както при хората, така и при другите бозайници. Но това правило има и изключения – при петнистите хиени и коренното канадско племе Нуутка лидерството бива наследявано, а не постигано чрез опит.
Петнисти хиени в Кения. David S. Green
В сравнение с повечето бозайници, човешките лидери имат далеч по-малка власт в обществата. Водачеството при повечето животни е по-концентрирано, като лидерите имат повече власт в групата. Смит смята, че приликите вероятно отразяват еднакви когнитивни механизми, свързани с доминирането, подчиняването, формирането на алианси и взимането на решения – в крайна сметка хората са бозайници. Разликите може да се обяснят с човешката тенденция да създаваме все по-специализирани роли в обществото.
„Дори и в най-простите човешки общества мащабът на колективното действие е по-голям и вероятно по-важен за оцеляването и възпроизвеждането, отколкото при което и да е друго общество на бозайници“, добавя Смит.
Сега, изследователите планират да дадат числови стойности на различните измерения, споменати в проучването им. Все още има много за разучаване.
„Колкото и да беше амбициозна задачата ни, тя беше само началото на характеризирането на лидерството при обществата на бозайниците. Все още предстоят някои от най-вълнуващите аспекти на проекта, като биолози и антрополози ще се опитат да приложат резултатите и при други животински видове и общества.“
