Изключително малки залежи карбонати на повърхността на Марс говорят, че Червената планета едва ли може да е загубила голяма част от своята атмосфера в резултат на свързване на нейните газове с минерали на повърхността и превръщане в други типове породи, както смятаха някои планетолози, съобщава НАСА.
„Напълно е възможно атмосферата на Марс вече да е била разредена по времето, когато на повърхността му са се формирали прочутите речни долини. Вероятно Марс не е бил едновременно топъл и покрит с вода, а студен и богат на вода, с изтичаща в Космоса атмосфера.
За формирането на канали не се е изисквала много топлина и неголеми потоци вода са били достатъчни за тяхното раждане“, казва Кристофър Едуардс (Christopher Edwards) от Американската геоложка служба USGS във Флагстаф.
Едуардс и колегите му се приближили към разгадаването на главната загадка на Марс – къде са изчезнали неговата атмосфера и океани, – като изучили геоложките данни, събрани от различни спускаеми апарати и сонди през последните 15–20 години.
Както обясняват учените, първите наблюдения на структурата на марсианските породи от Космоса показали, че недрата на Червената планета съдържат доста по-малко карбонати – соли на въглеродната киселина, – отколкото очаквали да видят планетолозите.
Преди пристигането на първите орбитални сонди на Марс през 90-те години на миналия век много изследователи смятали, че атмосферата на Марс и неговите води не са се изпарили в Космоса, а са станали част от недрата му във вид на карбонати, формирали се в резултат на взаимодействието между вода, алкални съединения и атмосферен СО2.
Едуардс и колегите му решили да проверят доколко вероятен е бил такъв сценарий, като се опитали с точност да оценят текущите запаси карбонати на Марс и да съпоставят тяхната маса с това, колко съединения би трябвало да се образували в миналото. За тази цел учените обединили данните за залежите на карбонатите, открити от сондите Mars Global Surveyor, MRO и Mars Odyssey.
Залежи от карбонати в браздата Нийли. NASA/ JPL-Caltech/JHUAPL/Univ. of Arizona
Оказало се, че на Марс има само едно голямо находище на карбонати – така наречената бразда Нийли, в която се съдържат 34 пъти по-малко съединения СО2, отколкото показват изчисленията, подразбиращи съществуването на плътна атмосфера от въглероден диоксид на Марс в епохата, когато на повърхността му е имало океани и реки.
Подобен резултат означава едно от две неща – или на Марс има други запаси от карбонати, неоткрити през последните 20 години (което е малко вероятно), или че Марс никога не е имал топъл климат и плътна атмосфера. Самите учени са по-склонни да приемат втория вариант – „студен и мокър Марс“, както те се изразяват, който в последните години е започнал да набира популярност сред планетолозите.
Подобна хипотеза за формиране на канали (корита на реки) и каньони на Марс говори, че на повърхността на Червената планета не е имало постоянни океани. Нейните води почти винаги са се намирали в замразен вид и само епизодично са се топили в резултат на появата на масова вулканична активност или периодични изменения в ъгъла на наклон на орбитата на Марс.
Липсата на големи залежи карбонати се явява сериозен аргумент за това, заключава Едуардс.
