Най-после има точно обяснение за огромния мистериозен шестоъгълник на северния полюс на Сатурн.
Странната фигура е видяна за първи път през 1988 г. чрез данни от „Вояджър“, който преминал около Сатурн през 1980 и 1981 година, но съществуването ѝ не било потвърдено, докато космическият апарат „Касини“ не разгледал отблизо гигантската планета години по-късно.
Учените не са виждали подобно нещо на никоя друга планета. В средата на шестоъгълника бушува силна буря. Самата структура е широка около 32 000 километра, а топлинни изображения са показали, че навлиза на 100 километра в атмосферата на Сатурн.
Учените отдавна умуват над няколко възможни обяснения за произхода на шестоъгълника. Например преди няколко години е доказано, че въртенето на вода в кофа може да създава геометрични форми в центъра на кофата. Но, разбира се, на повърхността на Сатурн няма гигантска кофа, която да създаде огромен шестоъгълник.
„Вояджър“ и „Касини“ са идентифицирали доста характеристики, които може да помогнат за крайното обяснение на произхода на тази интересна структура. Например върховете на шестоъгълника се въртят около центъра му за същото време, за което Сатурн се завърта около оста си. Нещо повече – в посока изток по външните страни на шестоъгълника преминава струйно течение (като тези на Земята) със скорост 360 км/ч.
Изследователи са разработили компютърен модел, който може би се явява най-точното обяснение на доскорошната мистерия.
„Чрез много прост модел успяхме да наблюдаваме всички свойства на реалния шестоъгълник“, казва за Space.com авторът на проучването Раул Моралес-Хубериас (Raúl Morales-Juberías), който е планетолог в Технологичния и минен институт в Ню Мексико.
Учените направили компютърни симулации на течение, преминаващо през северния полюс на Сатурн в посока изток. Малки смущения в течението, каквито се очакват при среща с други течения, накарали главното да започне да се движи в шестоъгълна форма. Прогнозите на изследователите били потвърдени и от това, че компютърният шестоъгълник се въртял около центъра си с почти същата скорост като истинския.
Сценарият, който пасва най-добре за Сатурновия шестоъгълник, е слаби течения на височината на облаците и ветрове под облаците, които поддържат формата на шестоъгълника, а също и контролират скоростта на въртене. Направени са и други модели, при които ветровете са били по-високо или въобще не е имало такива, но те не описвали добре реалната фигура.
Например се получавала шестоъгълна звезда или геометрични фигури с по-малко от шест ъгъла, или пък шест отделни бури с шестоъгълна форма, но само гореспоменатият модел пресъздал реалистично мистериозната структура на северния полюс на Сатурн.
Изследванията и моделите на Моралес-Хубериас и екипа му са публикувани в списание Astrophysical Journal Letters.
