Прочутите метанови езера на северния полюс на Титан – най-земеподобния спътник на Сатурн, не пресъхват и присъстват там основно благодарение на необичайните ветрове, които транспортират метана от юг на север, става ясно от статия, публикувана в сп. Geophysical Research Letters.
„През последните години се опитвахме да открием обяснение на това в най-различни феномени, характерни за климата на Титан. Изучавахме различни компютърни симулации в двуизмерен и триизмерен вид. Двумерните модели не обясняваха защо течността се оказва само на единия полюс, но в 3D бързо успяхме да разкрием причината на „вечността“ на тези езера“, казва Хуан Лора (Juan Lora) от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (САЩ).
Както обясняват Лора и колегите му преди това откритие повечето планетолози смятали, че причината за необичайно големия брой езера на северния полюс на Титан е било това, че Сатурн се върти около Слънцето не по кръгова, а по доста разтеглена орбита. Благодарение на това лятото в южното полукълбо ще бъде малко по-дълго и топло, отколкото на северната половина на Титан, където трябва да цари доста студено и влажно време по местни мерки.
От друга страна, по думите на авторите на статията, никой не знаел как именно метанът и прочие течни въглеводороди попадат на полюса и защо почти ги няма на южния полюс на планетата, където присъства само едно голямо езеро.
Моделът на атмосферата на Титан, съставена с помощта на данни, събрани от „Касини“ за цялото време на неговата работа на орбита на Сатурн, помогнал на учените да открият необичайни ветрове, пренасящи метановите пари от юг на север и в северното, и в южното полукълбо.
Благодарение на тяхното съществуване на повърхността на Титан възниква асиметрия в разпределянето на течностите. Както заключават учените, северното полукълбо буквално „изпомпват“ метана и другите въглеводороди от южния, благодарение на което неговата повърхност, включително и на полюса, присъстват доста повече езера, отколкото на юг.
