Какви ги върши мозъкът нощем

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Мери Шели сънувала бледен студент, застанал на колене до труп, внезапно върнал се към живот. На Пол Маккартни му се присънила мелодията на Yesterday. Кошмарите на Джеймс Камерън го вдъхновили за филма „Терминатор”…

С тълкуването и разплитането на сънищата хората се занимават от незапомнени времена. Окончателното решаване на въпроса още е много далече. Откритията, направени от Зигмунд Фройд, за едни са истина от последна инстанция, а от други се оспорват безпощадно. И независимо от цялата неопределеност на този предмет неврофизиолозите и психолозите са постигнали големи успехи в разбирането как мозъкът строи сънищата и дори на факторите, влияещи на съновиденията. Открит е и поразителен факт – техническият прогрес постоянно променя самата природа на това човешко преживяване.

Често се случва така: сънували сте ярък сън и сте се събудили под силните впечатления от него, но минават няколко минути и паметта ви за него отлита заедно с остатъците от сънливост. Това е толкова краткотрайно състояние на ума, че за неговото изучаване на психолозите им се налага да питат хората веднага след събуждане, а още по-добре – да ги настаняват в лаборатории и да ги будят посред нощ.

Такива експерименти показали, че нашите съновидения представляват общо взето нямо кино – само половината от тях съдържат звуци. Още по-рядко по време на сън се наслаждаваме на храна или чувстваме мократа трева под краката си – общо вкусът, обонянието и осезанието обикновено спят заедно с нас.

Колкото до факторите, влияещи на съновиденията, то най-ясни резултати са постигнали не психолозите, а неврофизиолозите. Особен интерес представлява идеята за това, че сънят помага да се циментират нашите спомени за по-нататъшното им използване. След първата фиксация на впечатленията в хипокампа информацията се превежда за по-продължително съхранение в главния мозък.

Някои специалисти подозират, че фрагменти от спомени изплуват в сънищата точно в момента на предаването от един дял на мозъка в друг. Изучавайки дневници и сънища на участници в експерименти, Марк Блаугроув от университета в Суонсий, Великобритания, и колегите му открили, че спомените проникват в сънищата на два етапа. Отначало те плават в нашето съзнание през нощта непосредствено след събитията, тоест когато с тях се занимава хипокампът, а след това отново се появяват след пет или седем дни по времето на тяхното укрепване.

Много рядко в съня прониква целият спомен, обикновено в сюжета му се вписват негови парчета. И по това какви точно фрагменти се появяват отначало и какви – след това, може да се съди за работата на паметта. Като сравнявал дневници и сънища, Патрик Макнамара от Северния централен университет на САЩ обърнал внимание на това, че отначало се появява чувството за място – например присънва ви се позната стая. След това се появяват хора, действия и накрая физически обекти.

Центрирайки паметта, синапсите едновременно създават връзки с други части от психическата ви биография, като така ви позволяват да видите връзката между различни събития. Затова в сънищата могат да възкръсват стари спомени. Възможно е точно с това да е свързан фактът, че ни се присънва едно, а се има предвид съвсем друго. Вероятно същата природа има разпространеното явление, когато обектите пред очите ни променят формата и размерите си. Ето защо във всеки трети случай ни се присънва нещо, което в реалния живот е невъзможно.

Разбира се, сънищата не са само набор от обекти. Подобно на филмите или романите те разказват цели истории в най-различни стилове – от тривиални или хаотични последователности на събитията до възвишени поетични видения. Тук вероятно ключова роля играят емоционалните фактори. Ернест Хертман от университета „Тафтс” в САЩ е изследвал дневници и сънища на хора, преживели болезнен личен опит, и открил, че те по-често имат ярки сънища, ориентирани върху един централен образ, а не върху объркан разказ. Такива сънища се запомнят по-добре.

Хартман смята, че по такъв начин също се отразяват процесите в паметта – известно е, че емоциите решават какви спомени следва да се съхранят и впоследствие да се извикат. Възможно е яркият сън да е признак на това, че душевната травма много трудно се интегрира в останалите факти от автобиографията.

Сънищата са необходими за паметта, но можем ли да минем без тях? Отговор няма, тъй като остава непознат самият механизъм на образуването на съня. Защо например върху формата и съдържанието на образите влияят телевизори и компютри. През 50-те години на ХХ век повечето сънища били черно-бели, а впоследствие, с появата на цветната телевизия, ситуацията рязко се променила.

Освен това Ева Мерзин от университета на Дарби, Великобритания, изяснила, че в среднощните приключения на геймърите от World of Warcraft взема участие интерфейсът на тази игра. А Джейн Хакенбах от университета Грант Макюън, Канада, изяснила, че геймърите по-добре контролират събитията в съновиденията си, усещайки се пълноценни участници във виртуална реалност. Например по-лесно им е да избягат от чудовища по време на сън. Да, това беше кошмар, казват те на сутринта, но много интересен и дори ободряващ.

Ако подобен опит вас не ви привлича, може да се вслушате в съветите на маркиз Ерве дьо Сен-Дени, който още в началото на XIX век открил, че сънят зависи от определени миризми. Ако свързвате даден аромат с приятни спомени, капнете си на възглавницата от него.

Източник: NewScientist

Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори